О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
гр. София 18.09.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 15 септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3776 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Е. Н. С., чрез адв. С. К. против решение от 29.12.2013 г. по гр.дело № 4650/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-54-270/08.01.2013 г. по гр.дело № 31881/2012 г. на Софийски районен съд, в частта с която е осъдена жалбоподателката да заплати на [фирма] на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.101 ЗЗД сумата 2 904 лв., останала непогасена част от задължение в общ размер 9220.43 лв. съгласно споразумение между страните от 28.06.2007 г., по силата на което жалбоподателката-ответник е встъпила в задълженията към 08.06.2007 г. на И. Л. Л. за заплащане на цена на доставени В и К услуги заедно със законната лихва върху сумата от 03.07.2012 г. до окончателното заплащане и сумата 116.16 лв. разноски по делото.
Жалбоподателката поддържа основание за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – съществено нарушение на процесуалните правила.
В молба вх. № 43157/07.04.2014 г., представляваща по съдържание изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите – разнопосочната и противоречива практика на съдилищата във връзка с посочените в отговора възражения по отношение на – нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ санкционирани по З., начислени мораторни лихви в нарушение на чл.86 ЗЗД, пълна неадекватност на някои съдебни състави при приложение на разпоредбите на Европейска директива 2006/23/ЕО, чл.13, че като примери за порочното прилагане на законовите разпоредби са двете дела, приложени към делото, по които според жалбоподателката следва да се произнесе ВКС. Според жалбоподателката в редица случаи съдебните решения се вземат, след като съдията определя самостоятелно размера на сумите, като приема определена част от иска, а в други, които счита, че съответстват в най-голяма степен на духа и в буквата на закона, след като иска не може да бъде обоснован, същият се отхвърля. Поддържа, че пример за подобен подход е приложеното решение на СРС от 04.02.2009 г. по гр.дело № 53352/2009 г. се въвежда съдебната практика „Българският правоприлагащ орган да тълкува и прилага нормите приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на общностното право – С-14/83” и да обяви нищожност на лихвите и главниците, претендирани от топлофикационните дружества, докато в предишното решение на съда това изискване е нарушено. Според жалбоподателката особено неприемлива е налаганата порочна практика в повечето съдебни състави за пълно неглижиране на решение от 04.02.2010 г. по гр.дело № 25352/2009 г. на СРС, решение от 12.07.2007 г. по гр.дело № 175472/2006 г. на СРС за противозаконно изписване на цените на топлинната енергия във фактурите с шест знака след десетичната точка в нарушение на чл.24 ЗБНБ, водещо до неправомерно завишаване на сметки и масово ограбване на потребителите на ТЕ. Цитирани са решение от 04.02.2010 г. по г.дело № 25352/2009 г. на СРС, решение от 12.07.2007 г. по гр.дело № 175472/2006 г. на СРС.
В писмен отговор ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез адв.Д. С. излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск от [фирма] [населено място] е за реално изпълнение на договорно задължение, произтичащо от споразумение от 28.06.2007 г., че жалбоподателката-ответник пред първата инстанция е признала валидността на споразумението, че първоначалният длъжник е бил в договорни отношения с ищеца и е подписал споразумението за встъпване в дълг. Приел е също, че в срока по чл.131 ГПК жалбоподателката не е оспорила задължението на първоначалния длъжник към ищеца. С оглед на това съдът е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателката-ответник е обвързана от споразумението и дължи изпълнение по него до размера на непогасените по давност вземания на ищеца. Прието е също, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът не е допуснал нарушение на императивни материално правни разпоредби, че с оглед подадената бланкетна въззивна жалба от Е. С. е невъзможна проверката в по-пълна степен на обжалваното решение. Според въззивния съд нововъведените основания за недължимост не следва да се разглеждат по същество, като преклудирани.
При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение в уважената част на иска до размер на сумата 2904 лв., представляваща останала непогасена част от задължения в общ размер 9 220.43 лв. съгласно споразумение между страните от 28.06.2007 г. по силата на което жалбоподателката е встъпила в задълженията към 28.06.2007 г. на И. Л. Л. за заплащане на цена на доставени В и К услуги, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2012 г. до окончателното изплащане. В останалата част, с която е отхвърлен предявения иск решението като необжалвано е влязло в сила.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставените въпроси в изложението от жалбоподателката С.. Всеки от тях представлява довод по правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Върховния касационен съд трябва да се произнесе дали формулирания от жалбоподателката правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси от жалбоподателката касаят правилността на обжалваното решение и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По тези въпроси съдът следва да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд по поставените въпроси от жалбоподателката-ответник Е. Н. С..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 29.12.2013 г. по гр.дело № 4650/2013 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 19941/19.02.2014 г., подадена от ответницата Е. Н. С., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. С. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: