О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 10.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 6427 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Ц. А. З. и В. Н. З. – К., и двете чрез адв. И. Л. от АК София, срещу определение № 254/28.07.2014 г. на Софийски окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 515/2014 г.
С него е потвърдено определение на Ботевградския районен съд за прекратяване на част от производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът [фирма], представлявано от управителя В. Д. П., чрез адв. И. П. М. от АК София, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представят приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се основават касаторите, и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е иск от Ц. А. З. и В. Н. З. – К. срещу [фирма] за отмяна на констативен нотариален акт, съставен в полза на ответника, в частта му относно границите и признатото право на собственост върху описани в него съоръжения, както и иск за установяване, че съседи на имота, описан в същия нотариален акт са верните, посочени в исковата молба.
Първостепенният съд е оставил без движение исковата молба, с указание ищците да уточнят дали има спор за собственост с ответника, съответно да заявят дали предявяват и иск за собственост, какъв, за целия или за част от имота, като уточнят петитума и правопораждащите юридически факти.
В изпълнение, ищците поддържат така предявените искове, като завяват, че искат установяване на верни и коректни граници на имота на ответника; заявяват и установителни искове за собственост на конкретни обекти – сгради и съоръжения в недвижимия имот.
Съдът намерил, че искането за отмяна на нотариалния акт, съставен по обстоятелствена проверка, в полза на ответника, е допустимо само в частта, касаеща обектите, за които е предявен и иск за собственост. В останалата част, поради несамостоятелността на разпоредбата за отмяна на нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК и липсата на предявен иск за собственост, производството по делото е прекратено. Относно иска за установяване съседите на мястото, описано в нот. акт № 159/2011 г. съдът е намерил, че спорът е за местонахождението на границата между имотите на ищците и ответника, а такъв иск е вече висящ по друго дело, по-рано заведено – № 772/2013 г. на РС – Ботевград. В тази част производството по делото е прекратено на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК.
В изложението към частната касационна жалба се твърди, че изводът на съда, че исковете по чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК са несамостоятелни, противоречи на ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Поставени са следните правни въпроси – може ли да бъде самостоятелно предявен иск по чл. „357, ал. 2 ГПК” за отмяна на констативен нотариален акт, издаден по реда на действащия ГПК, и може ли да бъде приет за разглеждане от съдилищата иск, предявен по чл. 537, ал. 2 ГПК, съединен с иск по чл. 124, ал. 2 ГПК за установяване обема на вещното право на собственост. Поддържа се още противоречива съдебна практика – допускане от съдилища и разглеждане на искове по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Относно съображенията на въззивния съд за прекратяване на иска за установяване съседите (границите) между имотите на страните – наличие на висящо, по-рано заведено дело по чл. 109а ЗС между същите страни, със същия предмет, няма нито оплаквания, нито правни въпроси.
По повдигнатите в изложението правни въпроси, не се установява поддържаното от касаторите противоречие. Няма никакво съмнение, нито нещо друго е прието в цитираните тълкувателни актове, че искането за отмяна на констативен нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка, е несамостоятелно, а последица само при уважен иск за собственост. Приложените от касатора невлезли в сила съдебни актове, постановени от първоинстанционни съдилища, освен че не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но и не постановяват нещо различно – искането по чл. 537, ал. 2 ГПК се разглежда наред с иск за материално право – за собственост върху недвижимата вещ, обект на констативния нотариален акт.
ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС изяснява, при спор за собственост, чия е доказателствената сила, когато за имота има съставен констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, а също, че за констатираното право на собственост, вкл. обем, граници и пр. индивидуализиращи белези, констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила, така че няма основание да се иска установяване на неистинността му като документ.
Няма никакво съмнение, че е ако е допусната техническа грешка в нотариалния акт, отстраняването й става чрез поправка на нотариалния акт. Когато твърдението е, че констативният нотариален акт не отразява действителното вещно право на собственост, отмяна или промяна на акта е допустима само при уважен иск за собственост. В случая, претенциите, за които е прекратено съдебното производство са само за отмяна на констативен нотариален акт, без това да е заявено като последица от заявен спор за собственост, касаещ съответната констатация в акта.
В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Сторените от страните разноски по делото следва да се присъдят с акта, с който съдът ще се произнесе окончателно по целия спор; тогава следва да се съобрази и адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника за защита във връзка с прекратената част от производството по делото, включително и по настоящото частно гражданско дело.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 254/28.07.2014 г. на Софийски окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 515/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: