О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 14.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч. гр. дело № 648 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], София, представлявано от изпълнителния директор С. К. М. срещу въззивно определение № 21967/21.11.2013 г. на Софийския градски съд, постановено по ч.гр.д. № 14354/2013 г.
Излагат се доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срок.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, която отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийски градски съд, като потвърдил определението на Софийски районен съд е отхвърлил заявлението на [фирма], София за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против [фирма] въз основа на извлечение от регистъра на особените залози за предаване на заявителя на движима вещ – описан комбайн.
Съдът е обосновал заключението за неоснователност на заявлението с това, че удостоверение от ЦГОЗ не удостоверява подлежащо на изпълнени вземане – връщане на лизингова вещ.
В изложението към частната жалба е повдигнат правния въпрос дали в случаите на заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417, т. 5 ГПК относно връщането на отдадена на лизинг вещ, заявителят следва да предоставя към заявлението и други документи, освен извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг. Представена е съдебна практика за противоречиво разрешаване на поставения въпрос.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че повдигнатият правен въпрос е от значение за постановения по делото резултат, а също и се разрешава противоречиво от съдилищата. Този въпрос е включен в предмета на тълкуване по т. 4 от Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е основание да бъде спряно производството по настоящи спор до постановяване на тълкувателния акт.
В същото тълкувателно дело е поставен и въпроса кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване. Разрешаването му е от значение за допустимостта на частната касационна жалба, предмет на настоящото дело и също обуславя извод за спиране на частното касационно производство, до постановяване на тълкувателно решение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. ОСГТК ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: