3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№109
гр. София,12.02. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 941 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Г., София, срещу решение № 24 от 18.07.2012г. по гр.д. № 106/2012г. на Окръжен съд- Силистра, с което след отмяна на първоинстанционния акт, е признато за установено по чл. 422 ГПК, съществуването на вземане на [фирма] към касатора – поръчител по договор за банков кредит, за 7488,01 евро- главница, дължима за периода 22.06.2010г.- 09.02.2011г. и лихва за периода от 22.06.2010г. до 09.02.2011г. в размер на 785,15 евро, произтичащи от договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържа, че началото на течението на преклузивния шестмесечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е 22.06.2010г. – датата на забавата на кредитополучателя. Сочи, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска на кредитора срещу поръчителя е спазването на шестмесечния срок след падежа на главното вземане. Твърди, че доколкото банката не е подала заявлението по чл.417 ГПК в посочения срок, поръчителят се освобождава от отговорност, поради бездействие на кредитора по отношение на главния длъжник. Поддържа се, че съобразно чл.10, ал.2 от договора, кредитът е станал предсрочно изискуем автоматично. Въз основа на горното, е изведен изводът, че е осъществен фактическият състав на чл.147, ал.1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството при кумулативното наличие на два елемента: настъпване на изискуемост на главното задължение и бездействие на кредитора спрямо длъжника в шестмесечен срок от настъпването на падежа, в който смисъл е решение № 1308 27.10.2009г. по т.д. № 139/2009г. на ВКС, I ТО. Въз основа на горното изложение се иска допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна. Поддържа, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД. Позовава се и на клаузата на чл.14, б. „е” от договора за кредит, подписан и от поръчителите, съгласно която поръчителят остава задължен и след датата на падежа на главното задължение, като отговорността му не е ограничена с никакъв срок или условие за предявяване на иск за изпълнение към кредитополучателя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени исковете по чл.422 от ГПК на банката срещу поръчителя по договор за банков кредит, въззивният съд е приел, че съобразно клаузите на договора, кредитът е станал предсрочно изискуем, без да е необходимо за това волеизявление на банката, а именно- с изтичането на 60 дни от възникналото на 22.06.2010г. просрочие на плащането на задължение на кредитополучателя. Изложени са съображения, че шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, започва да тече от настъпилата автоматично предсрочната изискуемост на кредита, като срокът не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, поради което е прието за неоснователно възражението на касатора-ответник по исковете, че отговорността на поръчителя е отпаднала на основание чл. 147, ал.1 ЗЗД. Посочено е, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и не разполага с възражение за поредност- чл.141, ал.1 ЗЗД вр. чл.122, ал.1 ЗЗД, поради което е счетен за неоснователен и доводът на касатора, че след смъртта на кредитополучателя, банката е следвало първо да предприеме действия за събиране на дълга от неговите наследници.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил уважаването на предявените срещу него искове по чл.422 ГПК. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания по отношение на извършената от окръжния съд преценката на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи относно конкретния момент, в който е настъпила автоматичната изискуемост на кредита, от който момент тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Правилността на тази преценка не може, обаче, да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 18.07.2012г. по гр.д. № 106/2012г. на Окръжен съд- Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.