4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София,25.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 437/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ – [населено място], срещу решение № 320 от 23.12.2011 г., постановено по в. т. д. № 589/2011 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 628 от 23.06.2011 г. по т. д. № 2214/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което дружеството – касатор е осъдено да заплати на [фирма] сумата 57 500.42 лв. – дължима цена на доставени текстилни материали /платове/ по договор за търговска продажба, оформен с фактури № 1795/22.08.2006 г. и № 269/31.05.2007 г., ведно със законната лихва от 02.11.2010 г. до окончателното плащане, както и сумата 7 123 лв. – деловодни разноски, и на ищеца са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 5 000 лв.
В касационната жалба се прави искане въззивното решение да бъде отменено като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК, подробно развити в жалбата.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани въпросите : 1. Дали фактурата е само първичен документ, с който доставчик /продавач/ документира продажба на суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги към получател /купувач/, или тя играе роля и на приемо – предавателен протокол, който удостоверява получаване на стоката; 2. Подписването на фактури, осчетоводяването им, ползването на данъчен кредит по тях и неотразяване на сторнирането на фактурите в дневниците за продажба водят ли до извода, че доставките по фактурите са действително извършени и стоката е получена от купувача; Следва ли, че щом по една фактура е платено частично, стоката е доставена на купувача.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма], сега [фирма], иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 57 500.42 лв., Варненски апелативен съд е приел, че ответникът дължи на ищеца присъдената с решението сума, представляваща неплатена цена на закупени текстилни материали /платове/ по сключени между страните договори за търговска продажба, оформени с фактура № 1795/22.08.2006 г. и фактура № 269/31.05.2007 г. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за недължимост на претендираната с иска цена поради непредаване на отразените във фактурите текстилни материали от ищеца – продавач. Като е съобразил съдържанието на фактура № 269/31.05.2007 г. и обстоятелството, че в рамките на преклузивния срок по чл.370 ГПК ответникът не е оспорил положения в нея подпис на управителя на [фирма], въззивният съдебен състав е приел, че с подписването на фактурата управителят на дружеството – купувач е удостоверил изрично получаването на описаните видове и количества текстилни материали като условие за заплащане на дължимата цена. По отношение на фактура № 1795/22.08.2006 г. са изложени съображения, че макар да е подписана от лице без представителна власт, фактурата доказва сключването на договора и предаването на стоките, доколкото купувачът не се е противопоставил на действията на подписалото я лице веднага след узнаването им /чл.301 ТЗ/ и е платил на продавача сумата 19 120 лв., с които е погасил значителна част от отразената в съдържанието й цена на обща стойност 24 120 лв. Основателността на исковата претенция е аргументирана и с констатациите в заключението на съдебно – счетоводната експертиза, на базата на които е прието за установено, че ответникът е осчетоводил двете фактури, ползвал е данъчен кредит по тях и не е отразил плащането на сумата 19 120 лв. по фактура № 1795/22.08.2006 г. като авансово извършено.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси са относими към спорния предмет на делото, но не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Въззивният съд е уважил предявения срещу касатора осъдителен иск по чл.327, ал.1 ТЗ, след като е преценил, че представените от ищеца фактури доказват сключването на договор за търговска продажба на стоки между страните и удостоверяват реалното предаване на стоките от продавача на купувача. Освен на съдържанието на фактурите, изводите за сключване на договора и за реално предаване на закупените стоки са основани и на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, от което е прието за установено, че купувачът е осчетоводил фактурите, ползвал е данъчен кредит по ЗДДС по повод на спорните доставки и е платил частично тяхната цена, признавайки по този начин задълженията си към продавача. Изложените обстоятелства сочат, че решаващите изводи на въззивния съд за основателност на иска са обусловени изцяло от преценката на събраните в хода на делото доказателства. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за обсъждането на доказателствата и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Правилността на въззивното решение не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, поради което развитите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи за неправилна преценка на доказателственото значение на фактурите и на действията на купувача във връзка с тяхното осчетоводяване и частично плащане, нямат отношение към визираното в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касационен контрол.
Не е налице и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, специфична основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационното разглеждане на поставените въпроси няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като на същите вече е даден отговор с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, имащи характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г. на І т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на І т. о., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че : Фактурата съставлява доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, когато отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид и стойност на закупената стока, имена на купувача и продавача /или на техните представители/, време и място на сключване на продажбата; Отразяването на фактурата в счетоводните книги на продавача и купувача, включването й в дневниците за покупко – продажби по ЗДДС, ползването на данъчен кредит по нея и частичното плащане на отразената в съдържанието й цена сами по себе си съставляват недвусмислено признание на купувача за сключване на договора за търговска продажба и доказват съществуването на задължението за плащане на претендираната с иска по чл.327, ал.1 ТЗ цена. Въззивното решение е съобразено изцяло с така формираната задължителна практика, което изключва допускането му до касационно обжалване не само на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 589/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 320 от 23.12.2011 г., постановено по в. т. д. № 589/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :