2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 433/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 23.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 433/2016 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 572/20.11.2015 год., постановено по в.гр.дело № 755/2015 год. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав за потвърждаване решение № 962/01.07.2015 год. по гр.дело № 5177/2015 год. на Плевенския районен съд, дванадесети граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма]-в ликвидация, ЕИК[ЕИК], представлявано от ликвидатора В. В. Ч. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от А. Д. А. иск с правна квалификация чл.109 от ЗС за премахване изцяло на строеж, осъществен въз основа на строително разрешение № 410/26.06.2012 год. на община-П., издадено на [фирма] за обект „ремонт на покрив на гараж” за имот с идентификатор 56722.666.1011.1 с адрес: [населено място], [улица], като неоснователен.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма]-в ликвидация, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от ликвидатора В. В. Ч., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните материалноправни въпроси:
Основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК:
1. Допустимо ли е в производство по чл.109 от ЗС въззивният съд да изследва границите на поземлен имот, така както са определени с кадастралната карта и да извършва промяна на кадастралните граници на поземления имот, без съдът да е сезиран с иск по чл.53, ал.2 от З. респ. чл.54, ал.2 от З. в новата редакция („Държавен вестник” брой 49/2014 г.), при което въззивният съд извършвайки промяна на западната граница по кадастралната карта на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56722.666.1011 по К. на [населено място], изключва част от този ПИ, върху която е разположена част от масивната каменна ограда на бившия Плевенски затвор с наблюдателна кула, като по този начин въззивният съд решава спорния въпрос за собствеността върху частта от масивната каменна ограда на бившия Плевенски затвор с наблюдателна кула, върху която е извършено незаконното строителство?
2. Собственикът на ПИ с идентификатор 56722.666.1011 собственик ли е на пространството над него и навлизането в това пространство само по себе си не съставлява ли достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи?
Основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК:
3. Приложим ли е чл.48, ал.1 от ЗУТ относно част от масивна стара каменна ограда с наблюдателна кула на бившия Плевенски затвор, изградена преди обособяването на ПИ с идентификатор 56722.666.1011 с предназначение улица и попаднала в границите му при обособяването на ПИ с посочения идентификатор чрез разделяне от по-голям парцел, който е бил ограден с масивната каменна ограда и следва ли тази част от масивната каменна ограда да се счита само за подобрение, след като по смисъла на чл.48, ал.1 от ЗУТ урегулираните ПИ се ограждат т.е. ограждането е действие, извършване след обособяването на имота?
4. Предвид чл.110 от ЗУТ, който не предвижда режим на застрояване на улици, следва ли да се счита, че издаденото разрешение за строеж № 410/26.06.2012 год. „Ремонт на покрив на гаражи” за сграда с идентификатор 56722.666.1011.1, намираща се в ПИ с идентификатор 56722.666.1011 с предназначение улица е нищожно като издадено в разрез с материалноправните изисквания на специалния закон ЗУТ и несъответствие с правно нетърпими последици, и следва ли съдът да се съобразява с разрешението за строеж при иск по чл.109 от ЗС?
От ответника по касация [фирма], представлявано от адвокат М. К. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че предмет на спора след уточнението на исковата молба е цялото извършено от ответното дружество строителство – ремонт на сграда (съществуващи четири гаража, закупени от ищеца) като каменната ограда не е засегната, а освен това не са събрани категорични доказателства, установяващи за ищеца право на собственост върху нея и че същият няма достъп до наблюдателната кула. Направен е извод, че ремонта на покривната конструкция (при установено отклонение от строителното разрешение) не води до основателност на иска тъй като основателността не е обусловена от незаконосъобразността на строежа, а от обективното смущаване правото на собственост, поради което не са налице предпоставките на чл.109 от ЗС за уважаване на иска.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното решение касае различна фактическа обстановка и не противоречи на представените решения на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, постановени в производство по чл.290 от ГПК:
Решение № 1022/17.03.2010 год. по гр.дело № 552/2009 год. се отнася до приложението на чл.53, ал.2 от З., чл.108 и 109а от ЗС по въпроса за разграничението между иска по чл.109а от ЗС и иска за грешка в кадастралната основа, когато е свързан със спор за материално право и момента, към който се установява правото на собственост, релевантно и за основанието на иска по чл.108 о т ЗС, когато е съединен с иск за определяне на граници;
Решение № 782/05.07.2010 год. по гр.дело № 946/2009 год. е с различен предмет на спора по чл.109 от ЗС: за преустановяване неправомерни действия, които пречат да се упражнява пълноценно правото на собственост върху поземлен имот като се затвори врата на гараж и се премахне стреха и кога едно неправомерно състояние в един имот засяга пълноценното упражняване на правото на собственост на съседния имот,
а с определение № 421/25.06.2014 год. по гр.дело № 2921/2014 год. не е допуснато касационно обжалване по иск с правна квалификация чл.109 от ЗС и не е задължителна практика.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по касация се присъждат направените по делото разноски в размер на сумата 1 200 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57/20.11.2015 год., постановено по в.гр.дело № 755/2015 год. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав.
ОСЪЖДА [фирма] (в ликвидация) с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1 200/хиляда и двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ