О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София,09.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2928/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2160/25.5.2017 г., подадена от адвокат М. Н. – процесуален представител на молителите по молбата по чл.547, във връзка с чл.542 ГПК И. Й. П. и И. Н. И. – родители и законни представители на малолетната А. П. И., от [населено място], област Р., със адрес за призоваване чрез адвокат М. Н. от [населено място], против въззивно решение №23/06.4.2017 г. по гр.д.№25/2017 г. на Разградския окръжен съд.
С обжалваното решение е обезсилено решение №193/25.ХІІ.2016г. по гр.д.№339/2016г. по опис на Кубратския районен съд, в частта с която е уважено искането на И. Й. П. и И. Н. И., действащи в качеството им на родители и законни представители на родената на 12.V.2016 г.във Великобритания А. П. И. и съдът е допуснал поправка на съставения от [община] за раждане на детето №0071/12.VІІ.2016г. с поставяне на тире между двете съставни части, формиращи А. П. като собствено име на детето.
С същото решение е оставена без разглеждане жалбата, подадена от същите лица и в същото им качество на родената на 12.V.2016г. А. П. И. срещу Решение №193/25.ХІІ.2016г. по гр.д.№339/2016г. по опис на Кубратския районен съд, в частта, с която е уважено искането им за поправка на фамилното име на детето в съставения от [община] за раждане на детето №0071/12.VІІ.2016г. и производството по делото в тази част е прекратено като недопустимо.
Въззивната инстанция е приела, че „Като подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването лица и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата се преценява от съда като частично допустима, доколкото наведените в основание за отмяна на акта обстоятелства, касаят произнасянето на съда единствено по отношение на личното име на детето. По отношение на фамилното име, поправката е допусната в искания от жалбоподателите смисъл, поради което в тази й част и предвид процесуалното поведение на въззиваемата страна, жалбата се преценява като лишена от интерес.
Разгледана по същество, в останалата си част жалбата е основателна. Допустимо въведеният с подаването й предмет на спора касае не допусната от дл. лице по гражданско състояние при [община] грешка в пресъставеня от него акт за роденото във Великобритания дете от български произход, а обективирано от първостепенния съд произнасяне свръх петитума на искането, с което е бил сезиран по реда на чл.547 и сл.ГПК. Вярно, че в охранителното производство, както и по делата със засягане интерес на дете, е предвидено засилено служебно начало, но единствено и само по отношение активността на съда при събиране на доказателства и установяване на релевантните за изхода на делото факти. Като в тази връзка дължи преценка за основателност и доказаност на искането, но не и да излиза извън неговия предмет.
Следва да се отбележи, че противно на вмененото му по см. на чл.533 ГПК служебно начало, първоинстанционният съд не е проявил нужната активност, щото да изясни спора от фактическа страна по начин, съответстващ на интересите на детето и на приложимия, относно формиране имената на българските граждани, материален закон. Както и да събере доказателства относно това дали в действителност се касае за несъответствие между съставения от властите във Великобритания акт за раждане с пресъставения такъв от българските власти. Поради липса на жалба от насрещната страна и при предвиденото в чл.271, ал.1, изр.посл.ГПК правило да не се утежнява положението на жалбоподателя (reformatio in peius ), проверката за законосъобразност и обоснованост на акта е извън правомощията на този съд.
В рубриките на съставения от английските власти акт за раждане, имената на детето и на неговите родители са изписани по идентичен начин. Лично име и презиме –с главна титулна и следващи малки букви, а фамилното име –с главни букви. Горното обстоятелство е сочено от жалбоподателите при пресъставянето на акта за раждане от българските власти като основание за допусната от дл.лице по гр.състояние грешка при изписване на името П. като съставно към фамилното име на детето, а не към личното такова. Като в графата е посочено „Име и фамилия“. Това е така защото, именните традиции и действащия Закон за гражданска регистрация на Великобритания, не предвиждат бащино име/презиме в състава на имената, легитимиращи идентичността на английските граждани по произход. Имената им по правило се формират от лично и фамилно име. т.е., от факта на изписване на имената на детето в графа, съдържаща указание само за име и фамилия, не следва извод, че записът на името П. е относимо към личното, а не към фамилното име на детето.
Българските именни традиции, намерили нормативна уредба в ЗГР предвиждат, за идентифициране самоличността на българските граждани по произход, императивно три имена-лично(собствено), бащино(презиме) и фамилно име. Като наставките –ов/ова и ев/ева са предвидени в окончание на бащините и фамилни имена. Такова окончание за лично име не е възприето от обществото и не е нормативно регламентирано. Ще рече, лично име с наставка-ова/ева е обществено неприемливо. Което по смисъла на чл.19 ЗГР е основание за промяната му.
„Поправката“ в личното му име, поискана и допусната от КРС в пресъставения от българските власти акт за раждане, доколкото последния е основание за изписване на имената му по този начин и във всички дължими му се в бъдеще документи за самоличност, на практика биха създали на вече порасналото дете неудобства в социалните му и др. контакти, както и при представянето му в обществото, доколкото последното е възприело при уважителна форма на обръщение да ползва окончаващите на –ова/ ева фамилни имена.
Съдът отчита, че с така изложените мотиви засяга въпроси извън обхвата на жалбата, но намира, че са дължими в интерес на детето.
Като постановено свръх петитум, в частта с което КРС е разделил съставките на личното име на детето с тире, решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Като лишена от интерес, в частта с която се атакува решението по допуснатата за фамилното име поправка, жалбата е недопустима-следва оставянето й без разглеждане, респ. прекратяване на настоящото производство в тази му част.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Кое име е обществено неприемливо,ь след като няма легална дефиниция в Закона за гражданската регистрация ?, 2. Може ли да е обществено неприемливо собствено име на дете, след като разпоредбата на чл.12 ЗГР не е императивна и собственото име се избира от родителите ?, 3. Доказателствената сила на акт за раждане, съставен в чужбина, относно собственото име на детето ? и 4. Може ли съдът да изложи мотиви за промяна на собственото име на дете, при условие, че производството е по чл.547 и следващите от ГПК ?
Сочи се съдебна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [община] и заинтересуваната страна – Окръжна прокуратура – Р., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
От подадената касационна жалба се установява, че въззивното решение се обжалва в частта, с която е обезсилено решението на районния съд, допускащо поправка на акта за раждане на малолетното дете А. П. И., издаден от [община] в частта, с която е поставено тире между А. и П.. При така очертания предмет на обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, съставна IV г.о., намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:
Постановеното въззивно решение в обжалваната част изрично сочи, че е обезсилено решение №193/25.ХІІ.2016г. по гр.д.№339/2016г. по опис на Кубратския районен съд, в частта с която е уважено искането на И. Й. П. и И. Н. И., действащи в качеството им на родители и законни представители на родената на 12.V.2016 г.във Великобритания А. П. И. и съдът е допуснал поправка на съставения от [община] за раждане на детето №0071/12.VІІ.2016г. с поставяне на тире между двете съставни части, формиращи А. П. като собствено име на детето.
По естеството си обезсилването засяга само поставеното от първоинстанционния съд тире в собственото име на детето А. П. като непоискано от родителите в молбата им по чл.547 ГПК. При това положение относно личното име на детето решението съответства на визираната молба и постановеното от районния съд, без тирето, и детето остава записано при преиздаването на акта за раждане със заявеното собствено име А. П.. Поради това липсва предмет на касационната жалба и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№2160/25.5.2017 г., подадена от адвокат М. Н. – процесуален представител на молителите по молбата по чл.547, във връзка с чл.542 ГПК И. Й. П. и И. Н. И. – родители и законни представители на малолетната А. П. И., от [населено място], област Р., със адрес за призоваване чрез адвокат М. Н. от [населено място], против въззивно решение №23/06.4.2017 г. по гр.д.№25/2017 г. на Разградския окръжен съд.
Определението може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: