О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 109
София, 26.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари……………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1603/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. А. С. от гр. Х., чрез пълномощника си адв. В. П. от АК-Хасково, е подала касационна жалба срещу решение № 214 от 15.07.2009 година по гр.д. N 316/2009 година на Хасковския окръжен съд. С него са отхвърлени исковете на касаторката срещу Министерство на земеделието и горите –София, за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди това длъжност „председател” на ПК-Минерални бани, а е потвърдено първоинстанционното решение № 236/6.04.2009г. на Хасковския районен съд в частите, с които е отхвърлени искове за: обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, неизплатено трудово възнаграждение в размер на 538 лева и обявяване за недействителна на клауза в трудов договор – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, чл.128 КТ и чл.74, ал.4 КТ.
Ответникът Министерство на земеделието и храните-София – оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева, с изключение на иска за неизплатено трудово възнаграждени, който е предявен в размер, под посочения.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
Липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Такова не се съдържа и в касационната жалба. Действително в края й са формулирани някои въпроси, относими към решаващите мотиви на въззивното решение за отхвърляне на исковете, съществен от които е първият – Допустимо ли е прекратяване на трудовото правоотношение при условията на §4 от ПЗР на Закона за държавния служител/ЗДСл/ на посоченото в заповедта основание чл.325, т.12 КТ, преди да са изтекли сроковете по §4, в които служителят заявява дали желае да заеме съответната държавна служба? Поставен е и риторичният въпрос дали може да се води иск за обявяване недействителност на клауза на трудов договор /в случая за размера на трудовото възнаграждение/ и при уважаването му трябва ли съдът да постанови заместването й с повелителни разпоредби на закона – въпрос, уреден по законодателен път в чл. 74, ал.4 КТ. Не са изложени съображения защо искането за допускане на касационно обжалване е основателно, нито е посочена хипотезата, при която трябва да се разгледа то – дали някой въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Няма и доводи по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК – не се съдържа позоваване на задължителна практика на ВКС, нито са посочени и представени противоречиви решения на съдилищата. Не се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касаторката насока. Независимо от това по относимия въпрос може да се има предвид, че уредбата за преназначаването на държавна служба, уредена в ЗДСл, няма отношение към КТ и в частност към основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.325, т.12 КТ. За законното му упражняване е достатъчно предвиденото в него изискване – длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че до тогава е изпълнявана по трудово правоотношение от лицето, спрямо което е постановено прекратяването.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 214 от 15.07.2009 година по гр.д. N 316/2009 година на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.