О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1090
София, 22.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември……………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 2984/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
В. Е. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. З. С. от АК-В., е подал касационна жалба срещу решение № 159 от 11.02.2014 година по гр.д. № 24/2014 година на Варненския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение № 4814 от 04.11.2013 г. по гр.д. № 12602/2013 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу Е. В. К. от [населено място] за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лева – иск с правно основание чл.144 СК. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Е. В. К. от [населено място], чрез пълномощника си В. Т. от АК-В., е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпроса: „Освобождава ли се дължащия издръжка на пълнолетен от даването на такава в случай, че има задължение за даване на издръжка към непълнолетно дете, с което обаче не живее в едно домакинство и не полага непосредствени грижи по отглеждането му; изплащането на натрупани задължения към кредитори за дължими суми от неплатени сметки за покриване на битови нужди, както и изплащането на вноски за придобиване на собствено жилище, могат ли да бъдат квалифицирани като обстоятелства, опровергаващи твърдение за липса на наличие на особени затруднения за даване на издръжка, при преценка на представените по делото доказателства?”. Макар и непрецизно формулирано питането е разбираем и следва да се разгледа на поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
По въпроса кога са налице предпоставките на чл.144 СК, при които възниква задължение за издръжка на пълнолетни деца, които продължават образованието си, Върховният съд на РБ и Върховният касационен съд са дали задължителни отговори, които се съблюдават от съдилищата. Така в решение № 170 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 1339/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. е посочено, че според чл.144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер – решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
При този отговор не може да се приеме за основателно твърдението на касатора, че въззивното решение противоречи на задължителна практика, тъй като по делото са обсъдени всички обстоятелства, свързани с конкретните възможности на ответника за даване на издръжка без особени затруднения. Различия в тази насока няма и в представената от касатора практика на съдилищата. Изложението не съдържа обосновка защо касаторът счита, че липсва практика по поставения въпрос или че съществуващата практика е неправилна и следва да се промени в твърдяна от него насока. Както се посочи, тезата не може да се защити, поради наличието на обилна практика, част от нея цитирана по-горе.
Разноски за касационното производство не са направени от ответника по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 159 от 11.02.2014 година по гр.д. № 24/2014 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.