О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
София, 18.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3694/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№25830/04.3.2014 г., подадена от [фирма] – София, против въззивно решение №742/03.02.2014 г. по гр.д.№15596/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г състав.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение №ІІ-57-147/01.8.2013 г. по гр.д.№37717/2012 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 57 състав, с което са отхвърлени предявените от В. Г. С. от [населено място], област П., против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и исковете са уважени.
Въззивната инстанция е приела, че не е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, която се носи само за лично виновно неизпълнение на трудови задължения – чл.186 КТ, а обстоятелството, че за установена липса е предвидена солидарна имуществена отговорност по чл.208 КТ не означава, че такава солидарна отговорност има и при дисциплинарната отговорност, тъй като последната има строго личен характер и се налага само за собствени действия. Този извод е обоснован с нормата на чл.128, ал.1, т.8 КТ, по делото безспорно е установено, че в трудовите задължения на ищцата, в качеството й на продавач-консултант, се включва инкасирането на стойността на продадените стоки, задължителното издаване на фискален бон, а по желание на клиента и издавана данъчна фактура, както и съхранението и опазването на стоково-материални ценности. Прието, че нарушението на тези трудови задължения предполага конкретни лични действия или бездействия на служителя, а осъществяването на такива от страна на ищцата – присвояване, нефискализиране на продажби и манипулиране на резултатите от изброяване на стоки при проверка от В. и РМ и т.н., не е установено по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е налице процесуалноправен въпрос от значение за спора, а именно “Нарушени ли са съдопроизводствените правила при пропуск на съда да прецени направено от страна на ищцата признание за неизгоден за нея факт, съвпадащ с твърденията на ответната страна, съобразно всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи ?”. Сочи се, че по въпроса е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №475/08.6.2010 г. по гр.д.№1311/2009 г., ІІІ г.о., и решение №249/27.12.2011 г.- по гр.д.№1037/2010 г., ІІ г.о., която противоречи на приетото от съда. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касация В. Г. С., посредством процесуалния си представител – адв. А. – К., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният въпрос не кореспондира с изложеното в посочените и представени с изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В решение №475/08.6.2010 г. по гр.д.№1311/2009 г., ІІІ г.о., е прието, че “…..Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото.”, а в решение №249/27.12.2011 г.- по гр.д.№1037/2010 г., ІІ г.о. – “….Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона – чл.180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т.е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ от гл. т. на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гл.т. на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. Само по себе си „признанието“ на факт писмено или устно, за разлика от съдебното признание на иска, не налага неговото доказване с други доказателствени средства, но като елемент на доказателствения материал по делото, следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства. Когато съдържащото се в документа изявление е направено при физическа или психическа принуда и се иска установяване на принудата, не се касае до същинско оспорване на документа в хипотеза на чл.-193 ГПК – 194 ГПК.
Самото писмено изявление има доказателственото значение на признание на факт, но ако същото е направено извън съдебно на страната-автор не може да бъде отречена възможността да бъде оборено изявлението, ако е направено под натиск /физическа или психическа принуда/, с допустимите от закона доказателствени средства. Когато се касае до отношения между бивши съпрузи, за установяване на определени обстоятелства, съдът може да допусне и събирането на гласни доказателства.”
От отговорите дадени от ВКС по реда на чл.290 ГПК по двете цитирани решения е видно, че същите са неотносими към поставения въпрос, тъй като не се обсъжда наличието на нарушение съдопроизводствени правила при пропуск на съда да прецени направено от страна на ищцата признание за неизгоден за нея факт, съвпадащ с твърденията на ответната страна, съобразно всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни фактически и правни изводи.
С оглед направеното в отговора на ответницата по касация искане за присъждане на разноски, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че такива не следва да бъде присъждани, тъй като доказателства за тяхното извършване не се представят.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №742/03.02.2014 г. по гр.д.№15596/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г състав, по подадената от [фирма] – С., касационна жалба, вх.№25830/04.3.2014 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по касация В. Г. С. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: