О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
[населено място], 19.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№1339 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 858 от 23.06.2010г. постановено по гр.д. № 2506/2009г. на В. окръжен съд, ГК, с което е оставено в сила решение № 2906 от 06.10.2009г. на В. районен съд по гр.д. № 2007/2007г. С последното е отхвърлен предявения от Е. Х. Г. против Д. Х. Т. и К. Г. К. иск за предаване владението върху недвижим имот с площ 3дка, съставляващ ПИ № 4038.22 по КК на[населено място], кв.В., м. К. г., както и иска на Е. Х. Г. против Д. К. Г. и И. С. Г. за предаване владението върху недвижими имот с площ 12,426дка, представляващ ПИ № 4038.23 по КК на[населено място], кв.В., м.К. г.. Отхвърлен е и иска на И. Х. Я. против И. С. Г. за предаване на владението върху горепосочения имот.
Касационни жалби са подадени от ищците Е. Х. Г. и И. Х. Я., които считат решението за неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, представено от Е. Г., към което И. Я. е заявила, че се присъединява, се сочи, че съдът е разрешил съществения за изхода на спора материалноправен въпрос въз основа на кои актове следва да се определи обема на извършената замяна по ПМС от 26.08.1954г. при отсъствие на самия протокол на К. по Т. и за доказателственото значение на издадения по реда на цитираното постановление констативен нотариален акт за собственост на получените по замяната имоти.Считат, че съдът е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на съдилищата, изразена в решение от 03.02.2009г. по гр.д. № 2079/2007г. на С. градски съд. На второ място е посочен въпроса за конкуренцията на права на лица, в чиято полза е постановена реституция по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и тези на лица, придобили собствеността върху същия имот чрез план за земеразделяне с решение по чл. 14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ. Считат, че по този въпрос няма съдебна практика и е необходимо тълкуване на закона, което съставлява основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбите Д. С. Г., И. С. Г., Д. Х. Т. и К. Г. К. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството е по искове за собственост, предявени от Е. Г. и И. Я., съединени в едно производство. Ищците са част от наследниците на Х. Я. Д., починал 1997г. като имат дял от наследството по 1/4 ид.ч. Наследодателят и съпругата му С. Я. са притежавали съгласно нотариален акт № 121 от 1946г. нива, овощна градина и лозе с обща площ 40 дка във В., местн. „К. к.” при граници: Д. шосе, държавен кантон, Ш. шосе и междуселски път. С протокол на Т. комисия от 29.03.1962г. на двамата се блокират 40 дка лозе и в замяна получават общо 40 дка земя. С нотариален акт № 164 от 1965г. наследодателят е признат за собственик по замяната от Т. комисия на общо 22 дка имоти срещу включено в блока на ТКЗС негово лозе – овощна градина от 2 дка при съседи: С. шосе, Т. шосе, държавен кантон и селски път. Стойността на отнетите и предоставените имоти е 2000лв. С нотариален акт № 163/1965г. С. Я. също е призната за собственик по замяна с Т. комисия на 13 дка имоти срещу включено в блок на ТКЗС нейно лозе – овощна градина от 20 дка при граници: С. шосе, Т. шосе, държавен кантон и селски път с оценка 2000лв. За издаване на нотариалните актове е представено препис-извлечение от протокол на Т. комисия от 19.09.1964г., какъвто не е представен по делото. С поредица от сделки, оформени с нотариални актове от 1965 – 1967г., Х. Я. Д. е дарил на дъщеря си и е продал на трети лица части от имотите, за които е признат за собственик с н.а. № 164/65г. с обща площ 13дка. Със заявление от 1992г. наследодателят е поискал възстановяване правото на собственост върху 18 дка овощна градина и лозе в м. „Вл.В.”, притежавана по н.а от 1946г., като е посочил, че желае да получи разликата от направената замяна. С решение на В. районен съд от 10.10.2000г. по гр.д. № 411/1999г. са възстановени на наследниците на Х. Д. в съществуващи стари реални граници 18 дка ниви в землището на В., м. „Вл. В.”, при граници: С. шосе, Т. шосе, държавен кантон и селски път.
Ответницата Д. Г. е наследник по закон на Д. Х. П., на която е възстановена през месец март 2000г. собствеността върху 15,426дка нива в м. „К. г.”, представляваща имот № 038010 по плана за земеразделяне. Тя е продала 3дка от този имот на Д. Х. Т.. Вследствие на още две сделки имотът с площ 3 дка е собственост понастоящем на К. Г. К. и представлява ПИ № 038022 по плана за земеразделяне. Останалите 12,426дка от възстановения имот Д. Г. е дарила през 2002г. на И. С. Г., като тази част съставлява ПИ № 038023 по плана за земеразделяне. Приетите технически експертизи са установили, че по одобрената кадастрална карта имотите съставляват ПИ № 4038.22 с площ 3 дка и ПИ № 4038.23 с площ 12,426дка. Имотът на Х. и С. Д. по н.а. от 1946г. представлява имот пл. № 6030 по КП от 1956г. Експертите сочат, че не може да се локализира местоположението на имот с площ 18 дка по реституционното решение в имота с площ 40 дка по н.а. от 1946г. поради съвпадане на съседите. Установяват, че имотът по н.а. от 2002г. /дарен на И. Г./ е част от имота възстановен на ищците с решение по гр.д. № 411/1999г. на В.. Същевременно е изяснено, че местностите „Вл. В.” и „К. г.” не включват местн. „К. к.”, както и че планът за земеразделяне е одобрен през 1998г.
При тези фактически обстоятелства съдът е приел предявените искове за неоснователни като е счел, че ищците не са доказали своята активна легитимация като собственици. Извършвайки косвен съдебен контрол на решението за възстановяване правото на собственост на ищците съдът е приел, че по реда на ЗТПС от патримониума на Х. Я. Д. е отнет имот с площ от 20 дка, а не както е посочено в нотариалния акт № 164/1965г. от 2 дка. Този извод е направен след като е отчетено, че получените в замяна имоти са с обща площ 20 дка, от които впоследствие са извършени разпоредителни сделки за 13 дка, както и че оценката на имотите е 2000лв. на колкото са оценени и имотите с площ 20 дка отнети от С. Д.. Поради това съдът е намерил за приложима разпоредбата на чл. 18з, ал3 ППЗСПЗЗ, според която когато има извършени разпоредителни сделки със земята, получена в замяна, то замяната остава в сила. С оглед на това е приел, че имотът по н.а № 121/1946г. не подлежи на реституиране и е отхвърлил иска.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторите извеждат на първо място въпроса: „въз основа на кои актове следва да се определи обема на извършената замяна по ПМС от 26.08.1954г. при отсъствие на самия протокол на К. по Т. и за доказателственото значение на издадения по реда на цитираното постановление констативен нотариален акт за собственост?” като считат, че обжалваното решение противоречи на решение от 03.02.1009г. на С. градски съд по гр.д. № 2079/2007г. В него се приема, че нотариалният акт, констатиращ извършената замяна от Т. комисия, се ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта, че посочените в него документи са представени на нотариуса и са съществували към този момент. Същевременно се сочи, че нотариалният акт не се ползва с доказателствена сила относно факта, че посочените в него документи легитимират молителя като собственик. Визираното противоречие не е налице. В случая съдът е извършил съвкупна преценка на данните по делото относно извършената замяна от Т. комисия и е достигнал до логичен извод, че е отнет имот с площ 20 дка, а не 2 дка, както е посочено в констативния нотариален акт, т.е. че е допусната грешка в нотариалния акт. Следва да се отбележи, че целта на съставения констативен нотариален акт е да посочи кои имоти придобива лицето вследствие на замяната, а не кои са му отнети. Отделно от това, съгласно представеното решение на Т. Комисия по протокол № 9 от 29.03.1962г. е видно, че целият имот на Х. и С. Я. с площ 40 дка се включва в блок на ТКЗС и те получават равностойни имоти на друго място. Същото следва и от разпоредбата на чл. 15 от посоченото ПМС от 26.08.1954г., според която замяната на земите се извършва с равностойни по количество и вид земи.
Вторият, поставен от касаторите, въпрос е за конкуренцията на права на лица, в чиято полза е постановена реституция по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и тези, придобили собствеността върху същия имот чрез план за земеразделяне с решение по чл. 14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ. Този въпрос не е разрешен от съда в обжалваното решение. Искът е отхвърлен поради липса на активна легитимация на ищците, без да са обсъждани правата на ответниците върху имотите.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 858 от 23.06.2010г. постановено по гр.д. № 2506/2009г. на В. окръжен съд по касационните жалби на Е. Х. Г. и И. Х. Я., двете от[населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: