4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
гр.София, 06.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3514 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 150 от 07.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 62 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1945 от 16.11.2012 г. по гр. д. № 2693 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд, ХІІ граждански състав, за осъждане на [община] да заплати на А. А. Д. сумата 10 351,10 лв., представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор № ЦО-3-22 от 24.06.2011 г., за отхвърляне на предявените от [община] срещу А. А. Д. искове за прогласяване нищожността на договора поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и за връщане на сумата от 1 109,75 лв., недължимо платена по договора.
Касаторът [община] твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане касационното обжалване сочи т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Следвало ли е ищецът да сключи граждански договор, включващ в предмета си трудови функции, които той изпълнява по трудово правоотношение?
2. Изборът на лицето по реда на НВМОП/отм./ обуславя ли определянето на договора като граждански, въпреки че в предмета на договора е разписано изпълнение на трудови функции, тъй като самият граждански договор е сключен в изпълнение на проект „Подобряване на капацитета на публичните администрации в Еврорегион Р.-Г. за по-добро управление на риска, превенция и защита на околната среда”, а не за реализацията на проекта?
3. В противоречие с решение № 405 от 1996 г. на петчленен състав на Върховния съд е решен от въззивния съд въпросът за нищожността на граждански договор, сключен между лице, намиращо се в трудово правоотношение със същия работодател за извършване на работа, която е в кръга на неговите служебни задължения, както и по въпроса за изплащане на възнаграждение по така сключения договор.
Ответникът по жалбата А. А. Д. счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът А. Д. е претендирал за заплащане на възнаграждение от 10 351,10 лв. по договор от 24.06.2011 г., сключен на основание чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за възлагане на малки и обществени поръчки, с предмет в изпълнение на проект „Подобряване на капацитета на публичните администрации в Еврорегион „Р. Г.” за по-добро управление на риска, превенция и защита на околната среда”. Ответната община е възразила, че по силата на трудов договор ищецът е изпълнявал длъжността „главен специалист” в отдел „Евроинтеграция и устойчиво развитие” и е вършил същата дейност, заради която е сключен и гражданският договор. Затова общината е предявила насрещни искове за нищожност на договора и за връщане на даденото по него. Основанията за нищожност според общината са заобикаляне на разпоредбите, уреждащи допълнително възнаграждение за извънреден труд, правилата за определяне на работната заплата и продължителността на работното време, както и противоречие с добрите нрави. Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на исковете на общината и осъждането и да заплати възнаграждението, приемайки, че се касае за граждански договор за услуга, чиито предмет не съвпада с предмета на трудовия договор, няма законова забрана за сключване на такъв договор и този договор не е нищожен. Въпросите на касатора са относими към тези изводи на въззивния съд, поради което са от значение за изхода на спора, но дадените от въззивния съд отговори на тези въпроси съответстват на приложимите правни норми и на съдебната практика. Договорът, въз основа на който ищецът е претендирал заплащане на възнаграждение, е сключен на основание чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за възлагане на малки и обществени поръчки/в сила от 1.10.2004 г., отм. ДВ бр.17 от 28.02.2012 г./. В тази разпоредба сключеното между страните съглашение се характеризира като договор за услуга. Налице е договор, чиято цел е постигането на определен резултат, в което се състои основната отлика между трудовия и гражданския договор. Следователно Наредбата предвижда сключването на граждански, а не на трудов договор и в нея няма забрана такъв договор да се сключи с лице, което изпълнява сходни функции по трудово правоотношение. Такива са отговорите на първите два въпроса на касатора според ясните и ненуждаещи се от тълкуване норми на Наредбата. Няма противоречие между цитираното от касатора решение № 405 от 1996 г. на петчленен състав на Върховния съд и извода в обжалваното решение, че договорът между страните не е нищожен. В това решение е прието, че допълнителният трудов договор с работник или служител за работа, която е в кръга на служебните му задължения, е нищожен, но не и гражданският договор. Гражданският договор изрично е изключен от обхвата на нищожността с поставения в скоби в решението израз „а не граждански”.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 от 07.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 62 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: