2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
гр.София, 17.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4139 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. П. срещу решение № 785 от 23.04.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1385 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, Г.О., с което е потвърдено решение № 772 от 2.3.2012 г. по гр. д. № 10147 по описа за 2011 г. на Районен съд-Девня за отхвърляне на предявените от касатора против М. П. П. искове за връщане на дадените в заем общо 14 470,27 британски лири.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по два въпроса:
1.Ограничението, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв. , не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. Когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 546 по гр. д. № 856 от 2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
2. Страната, която е поискала присъждане на разноски, трябва да представи списък на разноските. В случая първоинстанционният съд е присъдил разноски без такъв списък, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част в противоречие с ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по жалбата М. П. П. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 875 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
П. П. е посочила в исковата молба, че е предоставила в заем на ответника М. П. претендираните в английски лири суми, поради което е поискала връщането им. Ответникът не е оспорил получаването на сумите, а даването им на основание договор за заем. Първоинстанционният съд е отказал да допусне свидетелски показания на ищцата за установяване на основанието за плащане на сумите и на смисъла на уговорките между страните, което е обосновало първия въпрос в изложението към касационната жалба. Въззивният съд обаче е отстранил допуснатото от районния съд процесуално нарушение, тъй като е разпитал двама свидетели, доведени от ищцата и е обсъдил техните показания в обжалваното решение, приемайки, че тези показания не установяват безспорно наличието на заемно правоотношение. Следователно по първия въпрос обжалваното решение не противоречи, а съответства на цитираната от касатора задължителна практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора е мотивиран от обстоятелството, че районният съд е присъдил разноски на ответника без списък по чл.80 от ГПК, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част въпреки възражението в жалбата. В случая ответникът действително не е представил списък на разноските съобразно изискването на чл.80 от ГПК. Тази липса обаче не е пречка съдът да присъди в решението си разноски съобразно доказателствата по делото, особено когато разходът е само за адвокатски хонорар, какъвто е и конкретният случай. В такъв смисъл са мотивите на т.8 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод не противоречи на т.1 на същото тълкувателно решение, в което е прието, че липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им. В настоящата хипотеза не се касае за производство по изменение и допълване на решението, а за първоначалното решение по делото, затова по втория въпрос няма противоречие между това решение и ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 1 875 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 785 от 23.04.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1385 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА П. С. П.-[ЕГН], да заплати на М. П. П.-[ЕГН], сумата 1 875/хиляда осемстотин седемдесет и пет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: