О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
С. 10.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 534 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение от 14.06.2010г. по в.гр.д.№ 13003 по описа за 2009г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 5.11.2009г. по гр.д. № 34455/2009г.на Софийски районен съд като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи това по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с изложено твърдение,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по следните четири въпроса :1.за мотивираността на заповедта за уволнение, 2.за приложимостта на закрилата по чл.333 от КТ, 3.за необходимостта съдът да се произнесе по направено възражение за давност едва след като установи наличието на субективното право,чиято защита се търси и 4. за значението което има установяването на обективни обстоятелства от здравословен характер в хипотеза на предявен иск след срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ.Позовава се на общо пет решения на ВКС, които са без задължителен характер/поради което коректното основание е това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,вместо посочената т.1/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват и нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният състав не е разглеждал спора по същество,тъй като е счел,че исковете са предявени след изтичане на установения срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ.Отхвърлил е същите с мотива,че пред вид изтичането на предвидения в закона давностен срок – уволнението не може да бъде отменено като незаконно.
При тези данни по поставените от касатора въпроси– не може да бъде допуснато касационно обжалване, защото те не отговарят на условията,посочени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за общо основание.Това е така,защото първите два въпроса /за мотивираността на заповедта за уволнение и за приложимостта на закрилата по чл.333 от КТ/ не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд, по тях той не се е произнасял, а липсата на изразена воля изключва възможността – да им е дадено разрешение,което противоречи на практиката на ВКС.
Относно необходимостта съдът да се произнесе по направено възражение за давност едва след като установи наличието на субективното право, чиято защита се търси- следва да се посочи,че това е така, но в случая – спазването на това изискване не би могло да доведе до различен от процесния резултат,тъй като исковете са погасени по давност. Това обезсмисля произнасянето по съществото на спора. В тази връзка следва да се посочи,че не дава възможност за друг извод и обстоятелството на което се позовава касатора,а именно- че е установил,че по обективни причини /свързани със здравословното му състояние/ не е бил във възможност да спази срока.В случая касаторът не оспорва датите,приети за начален и краен момент,от които се брои давността,нито че определения в закона срок е изтекъл.Счита,че наличието на обективни обстоятелства следва да бъде отчетено,в който смисъл и поставя четвъртия си въпрос.По него в практиката няма спор,че наличието на обективни обстоятелства е ирелевнатно при пропускане на законоустановен давностен срок,защото изтичането му води до погасяване на правото на иск, а наличието на обективни обстоятелства – съгласно чл.115 и чл.116 от ЗЗД – не е основание нито за спирането,нито за прекъсването му.
Мотивиран от гореизложеното, като счита,че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.06.2010г. по в.гр.д.№ 13003 по описа за 2009г. на Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.