О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1094
гр.София, 29.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 228/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. А. Н. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 54652 от 29.12.2010 год. срещу въззивното решение № 1334 от 11.11.2010 год. по в.гр.дело № 495/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 321 от 29.01.2010 год. по гр.дело № 319/2009 год. на Варненския районен съд, 35-ти състав за отхвърляне на предявения от жалбоподателката срещу Д. П. А. и А. К. А. отрицателен установителен иск, че не са собственици на недвижим имот в землището на [населено място], кв.В., представляващ ПИ № * по ПНИ СО”Д. ч.”, с площ * кв.м., при граници: път, ПИ № *, ПИ № * и ПИ № *, оконтурен в жълт цвят на скицата на л.26 от делото.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса какво е „сграда” по смисъла на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ към 01.03.1991 год., както и по въпроса: откога започва да тече придобивната давност в полза на ползвателите при условие, че административната процедура по възстановяване на признатия земеделски имот не е окончателно приключила. Жалбоподателката представя и се позовава на решения на състави на гражданската колегия на ВКС по поставените в изложението въпроси.
Ответниците по касация Д. П. А. и А. К. А. от [населено място] са на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
С определение от 14.07.2011 год. производството по настоящото дело е било спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС по тълк.гр.дело № 2/2011 год. по въпроса: на какви изисквания следва да отговаря сградата, построена в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – достатъчно ли е сградата, съответстваща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена или е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.
С тълкувателно решение № 2/2011 год. от 13.09.2011 год. по тълк.гр.дело № 2/2011 год. Общото събрание на гражданската колегия на ВКС се произнесе по поставения въпрос, което съставлява основание за възобновяване на производството по настоящото дело.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че изградената от ответниците в имота преди 01.03.1991 год. едноетажна паянтова постройка тип „д. б.”, състояща се от едно помещение със застроена площ 7.69 кв.м., не отговаря на изискванията на чл.177 от Наредба № 5 за правила и норми по Т./отм./ за сезонна постройка – не притежава броя на помещенията /стая с кухня или кухненски бокс, стопанско помещение/, но същевременно, по отношение на нея не са приложими и изключенията на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, с което условието в имота да има постройка е изпълнено и законността на строителството не подлежи на изследване. Окръжният съд е приел, че неизпълнението на изискванията за водоснабдяване и канализация, липсата на отделна кухня или кухненски бокс, респ. неспазването на изискванията за „сграда” по установените нормативи – З., ППЗТСУ и Наредба № 5/1977 год. П., не променя извода, че към датата на придобитата собственост по реда на § 30 от ЗИД на ЗСПЗЗ, ползвателите са изградили постройка за сезонно ползване в пустееща и изоставена земя, раздавана за ползване по актовете на МС /№ 761 от 23.07.2009 год. по гр.дело № 858/2009 год. на ВКС, І г.о./, т.е. изпълнено е било изискването да съществува постройка, задоволяваща нужди за временно ползване /стая за обитаване и помещение за инвентар, при площ над нормативно установения за това минимум/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С тълкувателно решение № 2/2011 год. от 13.09.2011 год. по тълк.гр.дело № 2/2011 год. Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд прие, че построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което е извън посочените в § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не на изискванията на благоустройственото законодателство към момента на построяването /отменените З., ППЗТСУ и Наредба № 5/. Посочено е, че последното е ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие право на собственост върху земята по § 4а при посочените предпоставки, тъй като спазването на строителните правила и норми е относимо към законността на построеното, каквото изискване в настоящата хипотеза законът не поставя за разлика от други хипотези, при които то е релевантно /чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, § 1д-нов-ДВ, бр.122 от 1997 год. от ДР на ППЗСПЗЗ/.
Доколкото разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение е в съответствие със задължителното за съдилищата тълкуване от ОСГК на ВКС с решение № 2/2011 год. от 13.09.2011 год. по тълк.гр.дело № 2/2011 год., липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Безпредметно е да се обсъжда соченото от жалбоподателката като второ основание за допускане на касационно обжалване противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: откога започва да тече придобивната давност в полза на ползвателите, при условие, че административната процедура по възстановяване на признатия земеделски имот не е приключила окончателно. Отрицателният установителен иск е бил отхвърлен с оглед намереното за основателно от съда възражение на ответниците за придобиване на собствеността чрез трансформиране на прекратеното право на ползване като е прието, че са налице предпоставките по § 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1334 от 11.11.2010 год. по в.гр.дело № 495/2010 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 54652 от 29.12.2010 год. на С. А. Н. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/