О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1096
София, 18.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4441/2015год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. С., подадена чрез адв.Вл.К., против въззивно решение на Варненски окръжен съд №521, постановено на 21.03.2015г. по в.гр.д.№ 2716/2014г., с което е потвърдено Решение № 3253/20.06.14г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д.№ 829/14г., и В. Б. С. е осъден да заплати на П. Д. П. и Д. И. П. сумата 400лв. – сторени във въззивното производство разноски.
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. Б. С. срещу Ж. „С.”, рег. по ф.д. №601/1996г. на В. и вписано в регистъра към В. под №33, том 14, стр.160, искове за прогласяване за нищожно на Решение №2/28.02.2003г. на ОС на Ж. „С.”, в частта, с която П. Д. П. и Д. И. П. са приети за член-кооператори за апартамент № 59 във вход „Д”, находящ се в [населено място], [улица], на осн. чл.30 ЗЖСК; за прогласяване за нищожно на решение №3/25.03.2004г. на ОС на Ж. „С.”, в частта му с което е приет разделителен протокол и на П. Д. П. и Д. И. П. е разпределен апартамент №59 във вход „Д”, находящ се в [населено място], [улица], на осн. чл.30 ЗЖСК; отхвърлен е и искът на В. Б. С. за осъждане на П. Д. П. и Д. И. П. да му предадат владението върху процесния апартамент №59 във вход „Д”, находящ се в [населено място], [улица], с обща застроена площ 85.80 кв.м., при граници: изток – „Н.М.”, запад – [улица], юг – ап.60 и коридор, север – [улица], отгоре – ап. № 2, отдолу – магазин, ведно с прилежащо избено помещение № 59, с площ от 3,76 кв.м. при граници: изба № 58, изба № 60 и коридор, както и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е изградена сградата, на осн. чл.38а ЗЖСК, и ищецът С. е осъден да заплати на ответниците П. сумата 2350.00лв. – разноски в производството пред В., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба и в допълнителна молба вх.№13750/ 05.05.2015г., искането на касатора за допускане на касационното обжалване е заявено на основание чл.280 т.3 ГПК. Мотивирано е с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че „решението е необосновано досежно предявеният иск по чл.30 ЗЖСК”, тъй като съдът не е обсъдил възражението му, че предвид сключените с него договори и извършените плащания по последните е липсвал свободен имот, за който ответниците да бъдат приети за член-кооператори, и следствие на това е обосновал неправилния извод за неоснователност на претенциите. Посочено е също, че „касационното производство по конкретния казус ще бъде от значение за развитието на правото”, тъй като в доктрината и практиката липсва тълкувание на понятието „свободен имот”, употребено в нормата на чл.11 ЗЖСК. Искането на касатора за допускане на касационното обжалване е заявено и на основание чл.280 т.1 ГПК , тъй като обжалваното решение в частта на произнасяне по иска с правно основание чл.38а ЗЖСК е „ в пряко противоречие с решение №8/2012г. на ВКС по гр.д.№633/2011г. на ІІ ГО и решение №213/2011. на ВКС по гр.д.№501/2010г. на І ГО.
Ответните по касационната жалба страни П. Д. П. и Д. И. П. в представен писмен отговор чрез адв.Б., взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждането на разноски.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна с интерес от предприетото процесуално действие и против въззивно решение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че с решение №2/25.03.1998г. на ОС на Ж. „С.” ищецът е приет за член кооператор, като му е определен апартамент №26 във вход „Д” на предстоящата за изграждане сграда в гр .В., [улица]; че сключените от последния два броя договори от 22.04.1998г. и 08.07.2002г. не могат да породят идентичен ефект – да го направят член на Ж. по отношение на други жилищни обекти, които е предвидено да се изградят от Ж., тъй като не са сключени съобразно изискванията на ЗЖСК; че жилищностроителната кооперация представлява юридическо лице с членски състав и специфична цел и съобразно чл.28 ЗЖСК основният волеобразуващ орган на кооперацията е нейното общо събрание, което взема всички съществени за съществуването и постигането на целта й решения, включително за приема и изключването на членове, за формирането на размера на жилищните и членствени вноски и за определянето и окончателното разпределяне на жилищните обекти между съкооператорите; че при липса на законова дискреция (чл.25 ЗЖСК) управителят на Ж. е факултативен орган, който по арг. от чл.32 ЗЖСК има оперативни и организационни функции, предписани с устава, и поради това същият може да извършва правновалидни действия от името на кооперацията, но само такива, за които е изрично упълномощен от общото събрание и след като то е формирало надлежно решение за съответното действие; че липсата дори само на един от двата елемента от фактическия състав – редовно решение на ОС и упълномощаване за оперативно провеждане на същото, е достатъчно да дискредитира представителните функции на управителя за това действие, а отсъствието на решение на ОС по въпросите по чл.28 ЗЖСК означава, че кооперацията не е формирала валидна воля по съответния въпрос; че Ж. може да сключи и предварителен договор за продажба на жилище или друг обект, но тези договори следва да бъдат сключени при спазване на условията посочени в предходния абзац, за да могат да задължат Ж. за изпълнение на същите. Приел е също, че договорите от 22.04.1998г. и 08.07.2002г., на които се позовава ищецът, на първо място са подписани за Ж. „С.” единствено от нейния управител, при липса на валидно упълномощаване от ОС за същото, както и, че липсва изобщо решение на ОС за промяна на първоначално определения на съкооператора апартамент; че решението от 25.02.1999г. на ОС, с което за С. е разпределен апартамент №3, е отменено с решение от 28.08.2001г. на В. по гр.д. №1716/1999г., а последващо такова с подобно съдържание няма данни да съществува. Съобразно изложеното е обосновал извод, че посочените договори не могат да породят обвързващ за Ж. ефект не само поради сключването им без пълномощие, но и поради липса на валидно формирана воля за възникване на такава членствена трансформация; че същите имат характер на предварителен договор, но се отнасят до задължение да се предложи на ОС промяна на първоначално определения апартамент на въззивника С., т.е. дължимата престация е само обуславяща последваща промяна на разпределения обект; че отношенията във връзка с неизпълнението на посочените облигационни договори могат да бъдат разрешени по друг ред, но не са предмет на обсъждане в настоящето производство.
В тази връзка съдът е приел, че ищецът се легитимира материално като кооператор с членствени права по отношение на апартамент №26, но не и по отношение на жилища №3 и №59 в процесната сграда. Приел е също с оглед данните по делото, че като член-кооператори за процесния апартамент №59 се легитимират ответниците – същите са приети с протокол на ОС на Ж. и поради това е счел за неоснователно твърдението на ищеца, че същите не могат да се бранят с възражение, че той не е носител на членствени правоотношения по отношение на ап.№ 59.
Въззивният съд е приел и това, че разпоредбата на чл. 30 от ЗЖСК изрично предвижда в кои хипотези решенията на общото събрание за приемане на нови членове са нищожни; че други нарушения на закона или устава, извън посочените в тази разпоредба, биха довели до незаконосъобразност на решението, но не и до неговата нищожност; че в случая е неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на акта, с който ответниците са приети за член кооператори, поради липса на свободен имот за тях, доколкото същият е следвало да бъде разпределен на него въз основа на договорите. За да обоснове този си извод е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ответниците П. са приети за член кооператори и на тях им е разпеределен процесният апартамент, въз основа на акт на Общото събрание на Ж.; че твърдението, че този имот не е бил свободен към момента на приемането им за член кооператори не е основателно, поради обстоятелството, че договорите, които са приложени от ищеца не са породили вещно правен ефект, нито са породили членствено праовоотношение между Ж. и ищеца С. по отношение на процесния апартамент, за да се направи извода, че този апартамент не е бил свободен към момента на приемане на ответниците П. за член кооператори на Ж. по отношение на този апартамент; че аналогични причини не може да се сподели и възражението, че отв. П. са приети на мястото на С., без същия да е изключен, освободен или доброволно напуснал, защото такова изключване или освобождаване не се е налагало, тъй като същият не е бил оправомощен досежно ап. 59; че не се установяват и останалите поддържани при условията на евентуалност основания за нищожност на решенията на ОС на Ж. – че към момента на решенията апартамент №59 не е съществувал като годен обект по приетия архитектурен проект – на първо място защото не попадат в обхвата на чл.30 ЗЖСК, а касаят евентуални други нарушения на закона, които не водят до нищожност, а само до незаконосъобразност по чл.39 и 40 ЗЖСК, срокът за проверка на която обаче отдавна е изтекъл, и на следващо – защото годен за своене самостоятелен обект възниква най – рано с построяване на сградата до груб строеж, респективно издаване на акт образец №14, което изискване към момента на приемането на членове е изключено да се предвижда нормативно, тъй като целта за образуване на Ж. би била постигната и следователно съществуването на кооперацията би било лишено от основание; че изискването за съществуващ обособен самостоятелен обект следва да се преценява към момента на постановяване на решенията по чл.35 ЗЖСК, предпоставките за които обаче и към 2009г. съдът в решение №960/03.04.2009г. на В. по гр.д. №5199/2008г. е приел, че не са налице.По тези съображения е обосновал извод, че исковете по чл.30 ЗЖСК са неоснователни.
Въззивният съд е счел за неоснователен и предявеният иск по чл.38а ЗЖСК. За да обоснове този си извод е посочил, че с този иск член – кооператорът предявява правата, произтичащи от отношенията му с Ж., срещу всяко трето лице, което държи без основание разпределения на ищеца имот; че ищецът при предявяване на такъв иск действа като процесуален субституент на Ж. и в това си качество дължи да установи качеството си на член – кооператор, което включва право при прекратяване на Ж. да получи жилището, държано фактически от ответниците; че в процесния случай ищецът не може да се легитимира надлежно като титуляр на членствени права за ап.59 в процесната сграда, и това е достатъчно основание за отхвърляне на този иск, без разглеждане на останалите му предпоставки; че този извод по същество следва на самостоятелно основание и от приетата валидност на решенията на ОС на Ж. „С.”, които легитимират ответниците.
При тези мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
В настоящия случай в представеното към жалбата изложение касаторът обосновава искането си за допускане до касационно обжалване с оплакването си за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, развито в контекста на несъгласието му с анализа на доказателствата и с решаващите изводи на съда. Тези оплаквания са касационни основания по чл.281 ГПК, а не основания по чл.280 ГПК. Същите не могат да обосноват извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Основанията за достъп до касационно разглеждане на делото не могат да се отъждествяват с основанията за неправилност на въззивното решение и е недопустимо в стадия по селекция на касационните жалби ВКС да се произнася по законосъобразността на фактическите и правни изводи на решаващия съд. В посочения смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии. Касационната инстанция в рамките на мотивирано изложените оплаквания по чл. 281 ГПК проверява валидността, допустимостта на въззивното решение, като и правилността му. Тази проверка обаче се извършва само след предварителна селекция за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по обосновка, дадена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, трябва да са посочени ясно въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до крайното си заключение, налагащи разглеждане на касационната жалба, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора. К. съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР № 1-2009-ОС ГК ТК ВКС. Касаторът, също така следва да се обоснове и за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК според поддържаното основание, а именно, че разрешението по поставените въпроси в обжалваното решение противоречи на задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд или на друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос, съответно, че разглеждането на повдигнатия правен въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, въпроси, които са правни по смисъла на нормата на чл.280 ГПК, не са формулирани в изложението, а липсва и допълнителна обосновка. Във връзка с основанието по чл.280 т.1 ГПК са цитирани без да бъдат приложени съдебни решения, за които няма как да бъде преценено с оглед разрешаването на какви конкретни правни въпроси са представени, съответно дали се отнасят до аналогични с настоящия случай казуси. Липсва и обосновка в какво се състои твърдяното от касатора противоречие. По отношение на основанието по чл.280 т.3 ГПК също липсва обосновка от страна на касатора. Твърдението на касатора за липса в доктрината и практиката на тълкувание на понятието „свободен имот” по смисъла на чл.11 ЗЖСК не е достатъчно да обоснове извод за наличие на това основание. Следва да се посочи също, че касаторът не е повдигнал конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обуславящ решаващите му изводи, а е изразил единствено несъгласието си с извода на съда, че той не е бил приеман за член-кооператор за процесния апартамент, поради което и приемането на ответниците за членове на кооперацията досежно този имот не е било поставено в зависимост от неговото изключване, освобождаване или доброволно напускане. Това несъгласие по същество е касационно основание по чл.281 ГПК, а не правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК. При отсъствие на общо основание няма как да се произнесе съда по наличието или не на поддържаното допълнително основание.
В заключение, касационната жалба на касатора В. Б. С. не следва да се допуска до разглеждане с оглед посочените в изложението основания.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и в полза на ответниците по касационната жалба, тъй като липсват доказателства за реално сторени такива в касационното производство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд №521, постановено на 21.03.2015г. по в.гр.д.№ 2716/2014г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: