3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
гр.София, 06.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3642 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. И. срещу решение № 123 от 28.02.2013 г., постановено по гр.д. № 902 по описа за 2012 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 89 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 949 по описа за 2011 г. на Ихтиманския районен съд, І състав, за отхвърляне на исковете на А. В. И. срещу В. В. К., К. Н. З., М. Й. Томов и Л. И. Д. за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Как следва да процедира въззивният съд при недопустимост на първоинстанционното съдебно решение и следва ли в случай че приеме исковата молба за нередовна, да даде указания за отстраняване на нередовностите? Касаторът твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.9 от ППВС № 1 от 1985 г. и т.4 и т.10 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК. Твърденията в исковата молба сочат на иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД, тъй като с отнемане на процесните вещи активът на ищцата е намалял. Първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
2. При разглеждане на гражданскоправен спор съдът следва ли служебно да следи за наличието на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора и в случай на такива следва ли да спре делото? По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с т.8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 502 от 28.11.2012 г. на ІV ГО по гр. д. № 2 по описа за 2012 г. Според касатора съдът е следвало да спре производството до приключване на наказателното дело относно кражбата на процесните вещи.
3. Следва ли гражданският съд да зачете присъда, чиито предмет не е била кражба? В случая съдът е зачел присъда, която касае други вещи и по този начин се е произнесъл в противоречие с решение № 569 от 27.09.2010 г. по гр. д. № 1243 по описа за 2009 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата К. Н. З. счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Останалите ответници по жалбата не вземат становище по нея. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът А. И. е посочила в исковата молба, че на 21.01.2010 г. ответниците са откраднали нейни вещи от дома и в [населено място], поради което е претендирала за солидарното им осъждане за стойността на тези вещи. Според нея вещите са били подробно описани в Постановление на районната прокуратура за образуване на наказателно производство за кражбата. В хода на гражданското дело се е установило, че вещите не са били предмет на кражбата, заради която е водено приключилото със споразумение наказателно производство. Затова пред въззивната инстанция ищцата е започнала да твърди, че претендира за стойността на други вещи, непосочени в наказателното производство, които обаче също са били откраднати в резултат от деянието. Въззивният съд правилно в този случай е потвърдил отхвърлянето на иска, като се е позовал на обвързващата сила на присъдата, която обхваща размера на причинените вреди поради това, че са елемент от престъпния състав, цитирайки приложимата съдебна практика. Така формулираната претенция на ищцата правилно е била квалифицирана като иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, а не по чл.59 от ЗЗД, както сега се твърди в касационната жалба. Ищцата се е позовала на извършената кражба, а не на неоснователно обогатяване, поради което няма нередовност на исковата молба, която е следвало да бъде отстранена от въззивния съд. Ето защо първият въпрос не е от значение за спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд.
Вторият въпрос също не е относим към изхода на делото, тъй като наказателното производство за кражбата е приключило към момента на постановяване на обжалваното решение.
Няма противоречие между обжалваното решение и решение № 569 от 27.09.2010 г. по гр. д. № 1243 по описа за 2009 г. на ІІІ ГО на ВКС. В решението съставът на ВКС приема, че не е задължително за гражданския съд установяването на факти от наказателния съд извън посочените в чл.300 от ГПК. В случая се касае за вещи, предмет на кражбата, които са елемент от престъпния състав и присъдата в тази част има задължителна сила за гражданския съд съобразно чл.300 от ГПК.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 28.02.2013 г., постановено по гр.д. № 902 по описа за 2012 г. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: