О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
София, 22.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2205/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11660/12.4.2017 г., подадена от адв. Х. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – П., против въззивно решение №263/10.3.2017 г. по гр.д.№2602/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.в.о., 5-ти граждански състав, с което потвърдено решение №2567/22.7.2016 г. по гр.д.№6616/2015 г. по опис на Пловдивския районен съд, 13-ти граждански състав, с което е уважен предявеният от Д. Ж. П., П. Д. Ш. и Л. К. Ш., и тримата от [населено място], против [фирма] – П., иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на сключения между страните договор обективиран в н.а.№41, том 52, дело №9102/2013 г. на СВ – [населено място], с който ищците са продали да ответника 70% от техен недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, срещу задължение, произтичащо от предварителен договор от 28.5.2013 г. от страна на [фирма] – П., да построи на ищците имоти, също подробно описани в диспозитива на решението.
Въззивната инстанция е споделила изцяло изводите на първоинстанционния съд като правилни,подробни и изчерпателни, поради което и на осн.чл.272 от ГПК е препратила към тях.
По нататък в мотивите си въззивният съд е приел, че „Във връзка с оплакването във въззивната жалба, че ПРС не бил обсъдил обстоятелството, че ищците са неизправна страна по договора,защото не изпълнили задължението си по закон-да подпишат протокол обр.11, което било необходимо условие за продължаване на строителството,пред ПОС са разпитани двама свидетели. Следва да се отбележи, че самият протокол обр.11, за който се твърди, че ищците Ш. са отказали да го подпишат, е от 18.07.13г., а писмата до ищците,с които същите се уведомяват, че следва да подпишат именно този протокол и обр.разписки, /които са приети като доказателства по делото пред ПРС, но не са прикрепени и номерирани по делото!/, са с дата 17.06.15г. т.е. две години след съставянето на протокола и най-вече, след завеждането на исковата молба,поради което съдът приема, че те са били съставени за нуждите на исковото производство. Не се доказа ответникът да е предложил протокол обр.11 за подпис на ищците и те да са отказали да го подпишат в по-ранен период и „многократно“, както твърди в писмения отговор по чл.131 от ГПК.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля на жалбоподателя Г. С.. От една страна,той заявява, че е присъствал на отказ да се подпише някакъв „документ“от страна на ищците Ш., като в никакъв случай не може да се приеме само от тези показания, че се касае именно за протокола обр.11. т.е. не може да се приеме категорично, че свидетелят е присъствал именно на отказ да се подпише протокол обр.11 от ищците. От друга страна, показанията му,че на строежа имало работници през 2016г. и се строял обекта се опровергават от изготвената СТЕ, като вещото лице е направило няколко огледа на проц.имот в периода декември 2015г.-юни 2016г. и не е установило извършване към момента на СМР в обекта.
Показанията на другия свидетел- Д. Ш.,син на ищците П. и Л. Ш., се кредитират от настоящата инстанция, въпреки родството на свидетеля с ищците,тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства. От неговите показания е видно,че родителите му не са получавали документи от ответника дори и по пощата, а всички строителни книжа, които са се намирали в тях, са били предадени на отв.дружество при подписване на окончателния договор. След като ответникът счита, че за да бъде подновено спряното строителство, е необходимо съгл.Наредба № 3/31.07.03г.подписването на протокол обр.11 с подписите на ищците, то той е следвало да ги уведоми за това, което не се доказа по делото да е направено. Неоснователни са доводите за неправилно разпределена от първостепенния съд доказателствена тежест. От събраните пред двете инстанции доказателства се установява по категоричен начин, че именно жалбоподателят е неизправна страна и правилно ПРС е развалил договора поради пълно неизпълнение от страна на отв.дружество. Ето защо атакуваното решение като правилно следва да се потвърди.“
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следния процесуалноправен въпрос: „Чия е доказателствената тежест за представяне на писмени доказателства, относими към твърдението, че строителството е подновено след спиране с акт обр.10 от Наредба №3 от 31 юли 2003 г., за съставяне на актове и протоколи по време на строителството: на ищците, които твърдят, че са осигурили всички условия за реализиране на строителството или на ответника, който изначално твърди, че Акт обр.11 не е подписан от страните ?“.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се прилага решение №195/29.6.2016 г. по гр.д.№665/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., като се твърди, че обжалваното решение противоречи на соченото от ответника по иска.
Ответниците по касация Д. Ж. П., П. Д. Ш. и Л. К. Ш., чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на касационното обжалване и отговорът на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима.
Изложението не отговаря на приетото с т.1, от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е решаващ, но изводите си относно него въззивната инстанция е мотивирала с констатации по факти, които сочат, че писмото до ищците – ответници в настоящото производство, е отправено едва след завеждане на исковата молба в съда и при отсъствието на други доказателства, които да установят поканването им към момента на съставяне на протокол обр.11 през 2013 г. Друг решаващ извод на съда в посочения смисъл е некредитирането на показанията на свидетеля С., който в показанията си не е заявил на какъв точно отказ от подписване на документ е присъствал, за да се приеме категорично, че това е именно протокол обр.11. Ирелевантно за спора е представеното решение на ВКС, приложено към изложението, тъй като същото визира други въпроси на съдопроизводството, свързани с доказателствената тежест. От друга страна, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция са стигнали до правилния извод, че доказателствената тежест в процесния случай е на строителя, който следва да инициира съставянето и подписването на актовете по наредбата. В случая следва да се отбележи пълното бездействие на ответника по исковата молба в първоинстанционното производство и отсъствието на негов представител в проведените съдебни заседания, както и затрудняване работата на назначеното по делото вещо лице.
Поради това обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №263/10.3.2017 г. по гр.д.№2602/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.в.о., 5-ти граждански състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: