2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
София 11.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 850/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч. Р. България” АД гр. София, подадена от пълномощника юрисконсулт А. А. Т., срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд, № 219 от 15.01.2010г. по в.гр.д. № 537/2009г., с което е потвърдено решението на Видинския районен съд, № 25 от 24.07.2009г. по гр.д. № 898/2008г., с което е осъдено „Ч. Р. България” АД да заплати на М. И. К. на основание чл. 50 ЗЗД сумата 24 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие възникнал пожар на 24.07.2007г. в с. Медешевци.
Ответницата по касация М. И. К. от с. Б. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко процесуалноправни и материалноправни въпроси, които според жалбоподателя са решени от съда в противоречие с приложената съдебна практика- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Материалноправният въпрос за свойствата на вещта, като предпоставка за възникване на отговорността, касае прилагането на чл. 50 ЗЗД и е от значение за решаването на делото. По този въпрос въззивният съд е изложил мотиви, че не е задължително вещта да е неизправна, за да се ангажира отговорността на собственика й на посоченото основание. Този извод на съда е съобразен със задължителните указания, дадени в ППВС № 17/63г. и ППВС № 4/75г., в които е прието, че е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадено от производителя като напълно обезопасена технически, а също и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. Приложените от касатора решения, с които е прието, че не следва да се носи гражданска отговорност тогава, когато не се е установил какъвто и да било дефект или неизправност на вещта, са постановени преди приемането на посочените постановления.
Първият поставен от жалбоподателя процесуалноправен въпрос дали съдът при формиране на правните си изводи е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, съставлява оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение поради необсъждане на свидетелски показания. Така формулираният от жалбоподателя въпрос касае правилността на съдебния акт, а съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът за съпричиняването на вредите, обоснован с твърдения, че ответницата не е поддържала двора си като грижлив стопанин, също не съставлява въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касае обосноваността на съдебния акт, и за него се отнася изложеното по-горе.
Процесуалноправният въпрос дали и при какви обстоятелства съдът е длъжен да възприеме при формиране на своите правни изводи заключението на вещо лице е от значение за делото, но не е решен в противоречие с приложеното решение и трайната съдебна практика, че съдът не е длъжен да възприеме заключението, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото – чл. 202 ГПК. Въззивният съд е обсъдил пожаро-техническата експертиза във връзка с рапорта за установяване причините за пожара и свидетелски показания, а съдебно-оценителната експертиза е ценил отново във връзка със свидетелски показания.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд, № 219 от 15.01.2010г. по в.гр.д. № 537/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: