1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
Гр. С., 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
Василка Илиева
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Теодора Нинова
гражданско дело № 690/2010 г
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 2123 от 22.12.2009 г. по в.гр.д.№ 2497/2007 г., с което е отменено постановеното на 02.04.2007 г. Решение № 33 на П. районен съд, Х. гр.състав по № 2373/2005 г. в частта, с която се признава за установено между ищците и ответниците, че ответниците не са носители на правата на строеж, прехвърлени им с нот.актове № 7 и 8/25.01.1996 г. № 83, том. 17/22.04.1996 г. и нот.акт № 84, том 17/22.04.1996 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от главно встъпило лице И. Д. И. иск, за признаване по отношение на ищците и на ответниците, че той е титуляр на вещното право на строеж, учредено му с нот.актове № 49, том.2, дело № 283 от 1998 г. и № 131, том.1, дело №149 от 1998 г., както и в частта на определените от съда разноски, като вместо него постановява: е постановено друго с отхвърляне предявеният от Н. Г. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, С. Р. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, Е. Г. Ш. с ЕГН xxxxxxxxxx, А. А. Ш. с ЕГН xxxxxxxxxx, Р. Д. Дичева-К. с ЕГН xxxxxxxxxx в лично качество и като наследник на починалия в хода на производството Г. В. К., Е. Г. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, В. Т. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, Й. И. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, С. Й. Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, М. Ц. В. с ЕГН xxxxxxxxxx, Б. А. В. с ЕГН xxxxxxxxxx, В. П. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, всички с пълномощник адв. Н. А., АК-Пловдив, срещу ответниците Г. С. Ч., Г. Ф. Ч., И. Г. Х., М. Д. Х., П. И. М. , Д. К. М., К. Т. И., В. Б. И., П. З. К. и А. Г. К., иск да бъде признато за установено между страните, че ответниците не са носители на правата на строеж, прехвърлени им с нот.актове № 7 и 8/25.01.1996 г., № 83, том 17/22.04.1996 г. и нот.акт № 84, том.17/22.04.1996 г., относно посочените в тези актове обекти от предвидената за строеж в дворно място, намиращо се в гр.П., ул.”А.” № 1 и № 3, съставляващо парцел VІІ-1887, 1888, кв.624, V-та гр.част четириетажна жилищна сграда с партерен и мансарден етаж, като неоснователен и недоказн.
Признато е за установено по отношение на ищците Н. Г. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, С. Р. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, и двамата от гр.П., бул.”Ш.с.” № 124 ет.5 ап.18, Е. Г. Ш. с ЕГН xxxxxxxxxx, А. А. Ш. с ЕГН xxxxxxxxxx, и двамата с адрес гр.П., бул.”М.” № 146, ет.9 ап.35, Р. Д. Д.-К. с ЕГН xxxxxxxxxx в лично качество и като наследник на починалия в хода на производството Г. В. К., Е. Г. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, и двете с адрес: гр.П. бул.”С.” № 54, ет.1 ап.1, В. Т. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, Й. И. К. с ЕГН xxxxxxxxxx, и двамата с адрес: гр.П., ул. „Л.” № 28, С. Й. Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, М. Ц. В. с ЕГН xxxxxxxxxx, Б. А. В. с ЕГН 591266047, двамата с адрес: гр.П., ул.”М.” № 24, ет.6 ап. 17, В. П. С. с ЕГН xxxxxxxxxx, гр.П., бул. „Б.” № 47, ет.7 ап.31 всички с пълномощник адв.Н. А., АК-П., и по отношение на ответниците И. Г. Х., М. Д. Х., и двамата с адрес гр.П., жк „Т.” бл.132 вх.”В”, П. И. М., Д. К. М., и двамата с адрес: гр.П., ул. „Б.” № 7, К. Т. И., В. Б. И.” и двамата с адрес: гр.П., бул. „В. Л.” № 5, ет.4, П. З. К. и А. Г. К., и двамата с адрес: гр.П., жк.”Т.”, бл.292, вх.”Г”, ет.4, ап.12, по предявения от главно встъпилото лице И. Д. И., със съдебен адрес: гр.П., ул.”Р.Д.” № 48, ет.1, офис 107, иск, че И. Д. И. е носител на вещното право на строеж, учредено му с нот.актове № 49, том.2, дело 283 от 1998 г. и № 131, том.1, дело № 149 от 1998 г., върху описаните в нотариалните актове обекти: Апартамент, находящ се на ІV-тия жилищен етаж, от 54.24 кв.м. в проекта тип В състоящ се от дневна, кухня, спалня, баня с тоалетна, антре и две тераси при граници по проекта: стълбищна клетка, ап. Т. А и Б на същия етаж, както и изба № 11-А с полезна площ от 3.88 кв.м. ведно с 2.960% от общите части на жилищната сграда и А. на мансардния етаж с площ от 31.31 кв.м. по архитектурен проект тип А1 състоящ се от стая, баня с тоалетна, склад, антре и тераса при граници: стълбищна клетка, А. № 2 и А. № 3 от същия етаж и изба № 8А с полезна площ от 3.36 кв.м. ведно с 1.677% ид.ч. от общите части на жилищната сграда, предвидена за строеж в дворно място, намиращо се в гр.П., ул.”А.” № 1 и № 3, съставляващо парцел VІІ-1887, 1888,кв.624, V-та гр.част.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Н. Г. С., С. Р. С., Е. Г. Ш., А. А. Ш., Р. Д. Д.-К., Е. Г. К., В. Т. К., Й. И. К., С. Й. Б., М. Ц. В., Б. А. В. и В. П. С., представлявани от адвокат Н. А. от Пловдивската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с приложението на чл.67 ЗС-прилагат съдебни решения.
От ответниците по касация Г. С. Ч., И. Г. Х., К. Т. И., П. З. К., М. Д. Х., В. Б. И., А. Г. К., представлявани от адвокат И. М. от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Останалите ответници по касация И. Д. И., П. И. М., Г. Ф. Ч. и Д. К. М. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че всеки от ответниците е придобил срещу заплащане право на строеж относно конкретни, подробно индивидуализирани в нотариалните актове обекти, поради което са имали задължение да упражнят право на строеж в предвидения от закона /чл.67, ал.1 ЗС/ срок само по отношение на обектите по своите договори и върху тях не тежи задължението да построят в предвидения петгодишен срок цялата четириетажна сграда, с партерен и мансарден етаж, находящ се в УПИ VІІ-1887, 1888 по плана на гр.П. Направен е извод, че е упражнено в законния петгодишен давностен срок правото на строеж, придобито с нот.актове № 7, том.ІV, дело № 1139 и № 8, том. ІV, дело № 1440 от 25.1.1996 г. Взето е предвид, че обектите на правото на строеж, придобито от част от ответниците, с нот.акт № 83 от 22.4.1996 г. се намират на етажи над третия, довършен с покривна плоча жилищен етаж. По аналогични съображения, че погасяване на правото на строеж започва да тече от възникването на фактическа възможност за реализирането му вкл. и по отношение на конкретно посочени обекти касае и придобито от главно встъпилото лице И. Д. И. по нот.актове № 49, том. ІІ, дело № 283/1998 г. и № 131, том.І, дело № 149/1998 г.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен и процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. при новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуалноправен въпрос.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Представените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 111 от 20.2.1992 г. по гр.д.№ 1585/1991 г. на ІV гражданско отделение е свързано с погасяване правото по чл.67, ал.1 ЗС но да се надстрои етаж върху съществуващата чужда сграда, която следва да се пристрои и разшири съобразно одобрения архитектурен план, започва да тече от момент, когато се създаде обективна възможност за одобряването на етажа;
Решение № 348 от 28.5.1991 г. на ІІІ гражданско отделени по гр.д.№ 221/1991 г. се отнася до приложението на чл.67, ал.2 ЗС , че правото на строеж, отстъпено в полза на гражданин да построи жилище или вила върху държавна или общинска урегулирана земя, може да бъде отнето, ако в 5-годишен срок от отстъпването му строежът не бъде извършен до състояние годно за обитаване;
Решение № 73 от 23.6.1986 г. по гр.д.№ 33/1986 г. на ОСГК е свързано с приложението на чл.63 ЗС, чл.26, ал.2 ЗЗД и ППВС № 7/1973 г., че правото на строеж може да се учреди, ако по квартално застроителния план се предвижда надстрояване на сградата, договорът за учредяване право на строеж на сграда, за която по квартално застроителния план не се предвижда надстрояване, е нищожен;
Решение № 807 от 3.4.1975 г. по гр.д.№ 301/1975 г. на І гражданско отделение е относимо към чл.63 ЗС, че когато е учредено право на строеж на сграда от два или повече етажи и апартаменти в полза на отделни приобритатели и сградата бъде построена от тях съобразно учреденото им право, всеки от тях става собственик на отделен етаж или апартамент, делбата на сградата по съдебен ред в този случай не е допустима;
Решение № 1131 от 27.7.1995 г. по гр.д.№ 743/1995 г. на ІV гражданско отделение е по ревандикационен иск на основание чл.108 във връзка с чл.63, ал.2 ЗЗД относно въпроса, че отстъпването право на строеж върху изграден обект обуславя нищожност на акта за суперфиция поради липса на предмет на сделката тъй като правото на строеж се отстъпва за осъществяване на бъдещо строителство в чужд имот;
Решение № 1359 от 23.5.1972 г. по гр.д.№ 771/1972 г. на І гражданско отделение има предвид правото на строеж върху чужда земя, когато е учредено с гражданскоправна сделка, се погасява в срок от пет години, ако строежът, не бъде осъществен в този срок;
Решение № 1124 от 20.10.2008 г. по гр.д.№ 4779/2007 г. на ІІ гражданско отделение касае приложението на чл.67 ЗС, но във връзка с чл.181, ал. 1 и ал.2 ЗУТ и § 5, т.46 ДР на ЗУТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 2123 на 22.12.2009 г. по в.гр.д.№ 2497/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: