О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
С. 10.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 502 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано въз основа на подадената касационна жалба от М. И. М. от [населено място],чрез процесуалния представител-адвокат Ж. против въззивно решение от 11.01.2011г. по в.гр.д. № 3089 по описа за 2006г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение без дата от 2006г. по гр.д.№ 10406 по описа за 2004г. на Районен съд София,с което е уважен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, и е отхвърлен е предявения иск с правно основание чл.97 ал.1 изр.второ от ГПК за приемане на установено,че договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на н.а.№050 т.І рег.№ 1126 д.043 от 2003г. е нищожен поради привидност и прикрива дарение.
За да постанови акта си,въззивният съд е счел,че ищецът не е доказал,че договорената продажна цена от 10 000лв.не е била платена и че страните не са искали възмездност на престациите, а дарение.Позовал е на обвързващата материална и формална доказателствена сила на официалният свидетелстващ документ/какъвто е нотариалния акт/ досежно констатациите на нотариуса за извършените към момента на подписване на акта действия,каквото е плащането на цената и е посочил,че събраните по делото доказателства/включително и гласни/не опровергават изявлението на страните по сделката.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по следните поставени въпроси : 1. длъжен ли е съда – пред вид установеното в хода на производството – да се произнесе освен по наведеното основание за нищожност по чл.26 ал.2 във вр. с чл.17 от ЗЗД,още и по това по чл.26 ал.1 изр.2 от ЗЗД-за нищожност на договор, накърняващ добрите нрави, 2.дали решение № 1444 от 4.11.99г.по гр.д.№ 753/99г.на V гр.о. е със задължителен характер, 3. за критерия,по който следва да се извърши преценка за липса на еквивалентност на насрещните престации по една двустранна възмездна сделка,за да се счете,че тя прикрива друга –безвъзмездна и 4.за тежестта и значението,което могат да придобият няколко косвени доказателства, които разгледани в тяхната съвкупност и последователност биха могли да обосноват извод,че към точно определен момент страните по един договор не са целели настъпването на правните последици на един възмезден договор,а са целели да прикрият дарение.Относно последният въпрос се позовава и на постановено решение от 30.03.2010г.по гр.д.№2706/08г.на САС, което касае друг имот,но сделката е от същия период и е между същите страни /решението е без отбелязване,че е влязло в сила/.По останалите поставени въпроси се позовава на общо четири решения на ВКС,който не са със задължителен характер.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват и допустимостта,и основателността й
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроса- от 1 до 3 – не са от значение за решаването на спора. Те не отговорят на изискването на чл.280 ал.1 от ГПК за общо основание за допустимост,защото не са свързани с решаващите мотиви на съда.На първите два от тях следва да се отговори отрицателно,а относно поставения въпрос за критерия – общ отговор не може да бъде даден,защото преценката винаги е конкретна и зависи от ангажираните по делото доказателства и установените с тях обстоятелства.
Касационно обжалване следва да се допусне,на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,по четвъртия от така поставените въпроси,тъй като той все по-често се поставя в практиката, свързан е със съвременните обществени и икономически условия и по него няма формирана практика.Следва да се посочи,че постановеното решение от 30.03.2010г.по гр.д.№2706/08г.на САС,което противоречи на въззивното не може да обоснове основание по чл.280 ал1. т.2 от ГПК,тъй като няма данни то да е влязло в сила.
С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.01.2011г. по в.гр.д. № 3089 по описа за 2006г.на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да ВНЕСЕ по сметка на ВКС сумата от 125лв. /сто двадесет и пет лева/,представляваща държавна такса за разглеждане по същество на подадената жалба и да ПРЕДСТАВИ вносната бележка по делото,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.