О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1099
Гр.София, 18.11.2015
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.5041 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Г., С. Г. Г. и Д. Ж. Г. /чрез законния й представител и нейна майка С. Г. Г./ срещу решение №.332/16.07.15 по г.д.№.375/15 на Хасковски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.117/20.03.15 по г.д.№.712/14 на Районен съд Димитровград за уважаване на предявения срещу касаторите иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ответната страна Д. Г. Д. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е уважен. За да достигне до този извод е приел, че са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност на атакуваната сделка. Посочил е, че ищецът притежава качеството кредитор спрямо първия ответник – по вземане за непозволено увреждане, настъпило на 8.07.12г. Със сключване на договора за продажба длъжникът е увредил кредитора, като е знаел за увреждането – доколкото всяко отчуждаване на имот води до намаляване на имуществото – като с това се затруднява изпълнението на задължението и е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, а разпореждането е извършено 12 дни след получаване на поканата за доброволно изпълнение на процесното задължение. Знанието по чл.135 ал.2 ЗЗД се предполага, тъй като третото лице, приобретател на имота, е дъщеря на длъжника. Независимо от обстоятелството, че тя е малолетно лице и при сключване на сделката е била представлявана от особен представител, знанието съгласно чл.135 ал.2 ЗЗД се презумира и презумпцията не е оборена от ответниците – върху които е доказателствената тежест за това.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1.”Ако длъжникът продаде свой единствен недвижим имот, който към момента на възникване за ищеца на качеството кредитор е бил несеквестируем, дали с това свое действие, осъществено в един значително по-късен момент, причинява увреждане на кредитора-ищеца, щом като това имущество не е било включено в имуществената маса на длъжника, служеща като обезпечение на кредиторите по правилото на чл.133 ЗЗД?”; 2. „Оборимата презумпция за знание на субектите по чл.135 ал.2 ЗЗД намира ли приложение тогава, когато приобретателят по възмездната сделка е малолетно дете, действащо при сключването й чрез особен представител – адвокат, определен от районния съд?”
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т.4 ТР №.1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС/.
По отношение на първия въпрос не се касае за хипотеза на непълна, неясна или противоречива норма, респективно за необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване практика или осъвременяването й. Налице е ясна и недвусмислена разпоредба – чл.445 ал.2 т.1 ГПК, която изрично предвижда, че постановената от закона несеквестируемост на единственото жилище отпада спрямо притезания за обезщетение на вреди от непозволено увреждане /каквото е процесното/; в този смисъл безпротиворечива е и съдебната практика. Отделно от изложеното е налице и задължилена практика на ВКС /реш.№.456/25.06.10 по г.д.№.1294/09 на ІV ГО на ВКС/, съобразно която сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта; поради това и несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с наличната задължителна практика и поради това основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
Аналогично е положението и по отношение на втория поставен въпрос. Във връзка със същия е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК /реш.№.535/13.09.10 по г.д.№.1224/№9, ІV ГО на ВКС/, съгласно която в хипотеза, когато третото лице по договора е малолетно и е заместено при сключването му от представляващ го, презумцията за знание на чл.135 ал.2 от ЗЗД се отнася и за това трето лице. Изрично е посочено, че заместването не обуславя нейната неприложимост /приемането на противното би означавало неравнопоставеност между правните субекти – дееспособни и недееспособни, което основният закон –Конституцията, забранява/, но определящо е знанието/незнанието на съответния представител за увреждащия характер на договора. Въззивната инстанция е съобразила горната практика – и именно като е приела, че презумпцията е приложима, но не са ангажирани доказателства от ответниците за оборването й, е намерила иска за основателен.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване не следва да се допуска, а на ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски за адвокатски хонорар в размер на 600лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.332/16.07.15 по г.д.№.375/15 на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ж. Д. Г., С. Г. Г. и Д. Ж. Г. да платят на Д. Г. Д. 600лв. /шестотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: