О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 25.05.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1099/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” ЕАД, гр. В. срещу решение № 626 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 594/2009 г. на Врачански окръжен съд. С това решение е потвърдено постановеното от Врачански районен съд решение № 440 от 01.06.2009 г. по гр. д. № 584/2009 г. в обжалваната му част, с която предявеният от “Т” ЕАД, гр. В. срещу М. Х. Е. от гр. В. иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на неплатени суми за топла вода, отопление и топлоенергия е отхвърлен за периода преди 22.12.2005 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав за погасяване по давност на вземанията, възникнали преди 22.12.2005 г. като счита, че същият е резултат от неправилната преценка на процесните вземания като такива с периодичен характер и обусловената от нея приложимост на кратката погасителна давност по чл. 111, б.”в” ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът: представляват ли вземанията за незаплатена топлинна енергия периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД и погасяват ли се с изтичането на специалната тригодишна давност или намира приложение общият петгодишен давностен срок.
Ответникът по касация – М. Х. Е. от гр. В. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение от 07.12.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от “Т” ЕАД, гр. В. положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за дължимост на сумата за топлинна енергия, ползвана през периода преди 22.12.2005 г., въззивният съд е счел, че това вземане е погасено по давност. С оглед обстоятелството, че стойността на ползваната топлоенергия се дължи ежемесечно, решаващият състав е преценил плащанията като периодични и по отношение на тях е приложил тригодишната давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД, като е достигнал до извода за погасеност на вземанията за периода до 22.12.2005 г., т. е. за три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25/2009 г. /22.12.2008 г./.
С оглед мотивите на въззивното решение и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос безспорно е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос, обаче, не са осъществени допълнителните предпоставки, специфични за всяко от поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
На първо място, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За да е налице това основание, необходимо е значимият за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. В случая наличието на противоречива практика по поставения въпрос не е доказано, тъй като само едно от двете представени съдебни решения, на които се позовава касаторът – решение № 498 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 645/2009 г. на Врачански районен съд – е влязло в сила. Второто решение – решение № 986 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 980/2005 г. на Великотърновски районен съд – не съдържа отбелязване да е влязло в сила. Поради това, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е недоказано.
Неоснователно е също искането за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В настоящия случай предпоставките за допускане на касационно обжалване на посоченото основание не са налице поради факта, че по релевантния за спора материалноправен въпрос вече е налице произнасяне от Върховен касационен съд – решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК. В същото се приема, че помесечните задължения на потребителите за топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД, тъй като се касае за повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с изрично предвиден в Общите условия падеж. Посочено е също, че за приложението на специалната кратка погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. С оглед наличието на цитираната практика, с която въззивното решение е в съответствие, касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 626 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 594/2009 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: