Определение №11 от 40185 по ч.пр. дело №683/683 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       №11
Гр.София, 07.01.2010 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 683 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” Е. , гр. С. срещу определение от 11.08.2009г., постановено по ч.гр.д. № 7613/2009г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 27.01.2009г. по гр.д. № 38179/2008г. на Софийския районен съд за отказ да се привлече като трето лице – помагач на “Б” ООД.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.220 ГПК, постановено по частна жалба срещу отказ да се привлече трето лице – помагач, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.220, изр.2 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по искане за привличане на трето лице – помагач не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес.
По тези съображения подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “Т” Е. , гр. С. срещу определение от 11.08.2009г., постановено по ч.гр.д. № 7613/2009г. от Софийския градски съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 
 
 
 
 

Scroll to Top