О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 11.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 838/2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 и чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р” Е. , гр. В. и по частна жалба на „К” Е. , гр. С..
С частната касационна жалба е атакувано определение № 38 от 30.01.2009 г. по ч. гр. д. № 27/2009 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 2* от 04.06.2008 г. по т. д. № 331/2008 г. за прекратяване на производството по същото дело срещу ответниците Г. П. Х., В. Й. Д. , Р. А. С. и „М” А. , гр. В..
Предмет на частната жалба е същото въззивното определение, но в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от „К” Е. частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да прекрати производството по делото по отношение на него.
В частната касационна жалба са развити подробни съображения за неправилност на извода на Варненски апелативен съд, че предявените на основание чл. 135 ЗЗД искове срещу физическите лица и срещу „М” А. , гр. В., явяващи се последващи приобретатели на процесния имот след придобиването му от ответника „К” Е. , са недопустими. Аргументирано е становището, че само чрез уважаването на тези искове биха могли да бъдат защитени правата на кредитора и процесният имот да послужи да удоволетворяването му.
Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обосновано с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частният жалбоподател обаче не е посочил конкретно кой е значимият за спора въпрос, нито е мотивирал защо счита, че е налице поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено доводи за неправилност на съдебния акт, които са изложени и в самата частна касационна жалба.
Частният жалбоподател „К” Е. поддържа, че в атакуваната от него част постановеното от Варненски апелативен съд определение е неправилно, като е изразено несъгласие с приетата недопустимост да бъде обжалван отказът за прекратяване на производството по делото.
Всеки от жалбоподателите оспорва жалбата на другата страна.
Ответниците Г. П. Х. и „М” А. , гр. В. оспорват подадената от „Р” Е. частна касационна жалба по съображения в писмени отговори съответно от 04.03.2009 г. и от 06.03.2009 г.
Останалите ответници – „Л” Е. , гр. В., В. Й. Д. и Р. А. С. – не заявяват становище по двете жалби.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и изразените от страните становища, приема следното:
Частната жалба и частната касационна жалба са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
По отношение на частната касационна жалба:
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото в частта за предявените срещу ответниците Г. П. Х., В. Й. Д. , Р. А. С. и „М” А. , гр. В. искове по чл. 135 ЗЗД, Варненски апелативен съд е приел, че същите са недопустими. Посочено е, че в цитираната разпоредба е установено категорично кои са страните по тези искове, а именно – кредиторът, длъжникът и третото лице, с което длъжникът е договарял и което е придобило имущество от длъжника с цел увреждане интереса на кредитора. С оглед на това, последващите сделки, сключени между третото лице и останалите ответници /следващи приобритатели на длъжниковото имущество/ са преценени от решаващия състав като непопадащи в хипотезата на чл. 135 ЗЗД.
С оглед мотивите на обжалваното определение, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното му обжалване.
Дори да се приеме, че като значим за спора е посочен въпросът за пасивната легитимация по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД /въпреки че частният жалбоподател не го е формулирал/, който въпрос действително обуславя изхода на конкретното дело и поради това отговаря на главното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато. Този извод следва от липсата на специфичното изискване, визирано в поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченият въпрос не би имал значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, от една страна, поради обстоятелството, че решението на този въпрос е дадено в самата разпоредба на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а от друга страна – поради наличието на обилна и непротиворечива съдебна практика по отношение на легитимацията по Павловия иск, с която възприетото от въззивния съд становище е в пълно съответствие.
По отношение на частната жалба:
Същата е неоснователна.
Отказът на съда да прекрати производството по делото по предявения иск по чл. 135 ЗЗД срещу ответника „К” Е. е акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – същият нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена изричната му обжалваемост с частна жалба. Ето защо, направеният от въззивния съд извод в този смисъл е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 38 от 30.01.2009 г. по ч. гр. д. № 27/2009 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 2* от 04.06.2008 г. по т. д. № 331/2008 г. за прекратяване на производството по същото дело срещу ответниците Г. П. Х., В. Й. Д. , Р. А. С. и „М” А. , гр. В..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 38 от 30.01.2009 г. по ч. гр. д. № 27/2009 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от „К” Е. частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да прекрати производството по делото по отношение на него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: