3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
С.,10.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 864/2011 година
Производството е по чл. 248, ал. 3ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Г. С. от [населено място] срещу определение № 1197 от 27.06.2011г. по ч. гр. д. № 2148/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Благоевградски окръжен съд определение № 610 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 368/2008 г. и е уважена молбата на [фирма], [населено място] по чл. 248 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 972 лв.
Частният касатор релевира оплакване за недопустимост на въззивното определение, обоснована с твърдението, че съдът се е произнесъл по искане, с каквото не е сезиран, а също и доводи за неправилност на обжалвания акт поради допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 248 и чл. 80 ГПК, изразяващо се в присъждането на разноски, чийто размер е определен от съда служебно, без да е посочен конкретно от страната.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – изразява становище за недопустимост на същата на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, а при условията на евентуалност моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 03.11.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Като неоснователно следва да бъде преценено възражението на ответника за недопустимост на частната касационна жалба, аргументирано с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото цената на иска /18 000 лв./, по който е постановено решението по гр. д. № 368/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, е над размера, установен в цитираната норма както за търговските, така и за гражданските дела, постановените в производството по това дело определения за разноски подлежат на касационен контрол в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Касационното обжалване обаче не следва да бъде допуснато, тъй като частният касатор не е изпълнил дадените му с разпореждане от 14.09.2011 г. изрични указания за изложение на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационния контрол. Не може да бъде споделено изразеното в молбата на частния касатор от 29.09.2011 г. становище, че подадената от него жалба има характер на частна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не на частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което не следва да бъде представяно изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Напълно неоснователно в тази връзка е позоваването на приложените три определения на ВКС, тъй като при тях предмет на обжалване е определение по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението, постановено от въззивния съд, докато в настоящата хипотеза предмет на обжалване пред ВКС е определение на въззивен съд, с което същият се е произнесъл по законосъобразността на определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, постановено от първоинстанционен съд. Следователно, производството пред ВКС в случая е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, което изисква преценката за допускане на касационния контрол да бъде извършена в съответствие с предпоставките на чл. 280 ГПК. Отказът на частния касатор да изпълни дадените му в тази връзка указания обуславя недопускане на касационното обжалване.
Неоснователно е и твърдението за недопустимост на обжалваното определение, която би била самостоятелно основание за допускане на касационния контрол съобразно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да бъде споделено оплакването, че подадената от [фирма] частна жалба е насочена срещу самото първоинстанционно решение, а не срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което същото е изменено в частта за разноските. Както в обстоятелствената част, така и в петитума на депозираната пред Софийски апелативен съд частна жалба, като предмет на обжалване е посочено изрично определението на Благоевградски окръжен съд от 08.03.2011 г. по гр. д. № 368/2008 г., т. е. определението, с което същият се е произнесъл по молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Следователно, въззивният съд не се е прозинесъл по искане, с което не е сезиран, както неоснователно се твърди от частния касатор и поради това не е налице твърдяната от него недопустимост на обжалвания акт.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1197 от 27.06.2011г. по ч. гр. д. № 2148/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: