4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№11
С..11.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 533/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-„б” състав, постановено на 05.10.2010 г. по гр.д.№ 2708/2007 г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 29 състав по гр.д.№ 5797/2005 г. за отхвърляне на предявения срещу Д.-Общо застраховане” АД иск с правно основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на сумата 4 696 лв., ведно със законната лихва от 27.10.2004 г., съставляваща обезщетение за унищожени в резултат на ПТП на 27.10.2004 г. движими вещи: преносим компютър, мобилен телефон и цифров фотоапарат, надлежно индивидуализирани.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и уважаване на исковите претенции. К. счита за необосновани изводите на въззивния съд за недоказаност на противоправно поведение от страна на другия участник в произшествието – водача на товарния автомобил. Твърди се, че по този въпрос е формирана сила на пресъдено нещо – с решение на Апелативен съд – С. по гр.д.№ 2240/2007 г., с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл относно наличието на предпоставките по чл.45 ЗЗД., в противоречие с цитираното в жалбата решение/ приложено по делото/. В приложението към жалбата отново се възпроизвеждат касационните доводи във връзка с влязлото в сила решение, с което е признато противоправното поведение на делинквента, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и недопустимото противоречиво произнасяне от страна на въззивния състав по настоящото дело отново по този въпрос.
Ответникът по касация и третото лице помагач на страната на ответника – [фирма] не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по основанието по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е преди влизане в сила на ЗИДГПК/ДВ бр.100/2010 г./, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, въззивният съд е приел, че не е доказано по категоричен начин противоправното поведение на водача на товарния автомобил за настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие. От друга страна, решаващият съдебен състав е преценил като недоказани, при условията на пълно и главно доказване, твърденията на ищеца, че вещите, за които търси обезвреда, са били в изгорелия лек автомобил. Този извод е основан на преценката на писмените и гласни доказателства, при приложение на чл.136 ГПК/отм./ по отношение показанията на съпругата на ищеца.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
В основната част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се преповтарят инвокираните с касационната жалба основания за касационно обжалване, като именно с тях е обоснован и посочен правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който според касатора е обуславящ изхода на делото. Доколко са налице или липсват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, е въпрос по съществото на спора, а законосъобразността и обосноваността на правните изводи на решаващия състав не могат да се преценяват в производството по селекция на касационните жалби. Съобразявайки задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които липсва припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за неправилност на въззивното решение, не може да се приеме, че в случая е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. От друга страна, видно от съобразителната част към решението, исковата претенция е отхвърлена не само поради недоказване на противоправно поведение на другия участник в произшествието, но и поради неустановяване по котегоричен начин, че вещите, за които се претендира обезщетение за имуществени вреди, действително са се намирали в управлявания от ищеца/сега касатор/ лек автомобил. Или, не би могло да се възприеме твърдението, че формулираният правен въпрос е значим за изхода на спора, съобразно постановките в т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Независимо от липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, необходимо е да се отрази изрично, че липсват данни за влизане в сила на представеното решение на Апелативен съд – С. по гр.д.№ 2240/2007 г. Препис от този съдебен акт е представен и пред въззивната инстанция, но отново без да е отразено влизането му в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-„б” състав, постановено на 05.10.2010 г. по гр.д.№ 2708/2007 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: