О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
С. 06.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5377 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Исторически музей „И.” [населено място], представляван от директора К., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 140 от 17.04.2014г. по в.гр.д. № 1098 по описа за 2014г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение № 18 от 10.01.14г. по гр.д.№ 2520/13г. на Казанлъшки районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3, във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 1831.5лв.до 3 544.50лв. и вместо това е постановено друго, с което е уважен този иск и за още 1712.73лв./т.е. до претендирания размер/, като в останалата част, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ решението е потвърдено и са присъдени следващите се разноски и държавна такса.
За да счете трите обективно съединени искове за основателни, въззивният съд е приел, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, защото от ангажираните по делото доказателства се установява, че е налице несъответствие между приложеното от работодателя фактическо основание /по чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради „несъответствие на професионалната квалификация за заемане на новата длъжност”/ и действителното/ съкращаване на щата по чл.328 ал.1 т.1 от КТ/. Ищецът е заемал длъжността „електромонтьор, поддръжка на сгради”, за която съгласно представената длъжностна характеристика се изисква средно специално образование с придобита квалификация и специални умения – правоспособност за работа със специализирана техника и работа с измервателна техника, каквито по делото няма спор, че ищецът притежава. Работодателят не е представил доказателства за нормативно въведена промяна в изискванията за професионалната квалификация за тази длъжност. Вместо това е представил доказателства, че две поименни щатни разписания на длъжностите /от 1.04.2013г. и 1.10.2013г./, от които се установява, че в последното съществуващите 11 бройки за длъжността „екскурзовод” са се увеличили на 12, а единствената бройка за „електромонтьор, поддръжка на сгради” не съществува /е премахната/ в щатното разписание от 1.10.2013г.
В подадената касационна жалба, касаторът се позова на всички снования за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, като поставя следните пет въпроса: 1. Незаконосъобразно ли е уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, когато работодателят не е съкратил щата, а е преобразувал длъжността на уволнения и същият не притежава необходимата правна квалификация?, 2.Има ли право работодателят да преобразува щатна бройка без да извършва съкращение в щата?, 3.Следва ли съдът да постановява връщане на работа на работник на длъжност, която не съществува в щатното разписание и по този начин да предизвиква промяна в същото?, 4. Несъответствието в посоченото и в действителното правно основание може ли да се счита за техническа грешка или е основание за незаконосъобразност? и 5. Какви са правните последици при несъответствие между посочените в предизвестието фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение /„несъответствие на професионалната квалификация за заемане на новата длъжност”/ и правното /чл.328 ал.1 т.6 от КТ/ и може ли в такава хипотеза съдът да се позовава само на посоченото правно основание? По въпрос четвърти се позовава на решение № 53 от 16.03.2012г.по гр.д.№ 854/11г.на ІІІ г.о. по чл.290 от ГПК, което обаче е несъотносимо, защото е постановено по различен въпрос, касаещ противоречието в правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в заповедта за уволнение и в предизвестието /като е прието,че при посочената конкуренция определящо е посоченото в предизвестието/.Позовава се и на определение по чл.288 от КТ, което няма задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва основателността й. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., реалното извършване на които е удостоверено с подписан от страните договор за правна защита и съдействие № 072818 от 9.07.2014г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда и са от значение за изхода на спора, съставляват годно общо основание за допустимост. Въз основа на тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика.
В практиката няма спор, че съдът е този, който определя действителното основание за прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на мотивационната част на акта на работодателя. Преценката си за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма, съдът прави въз основа на изложените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства, без да се влияе от дадената от работодателя правна квалификация /решение № 99 /2011 по гр.д. 380/2009г. IV г.о.,№ 351/11г. по гр.д.№ 229/11г.на ІІІ г.о./ С оглед гарантиране правото на защита на работника – в хода на процеса по оспорване законосъобразността на уволнението – работодателят не може да подменя посоченото правно основание. Когато посоченото фактическо основание е „несъответствие на професионалната квалификация за заемане на новата длъжност”, а правното – чл.328 ал.1 т.6 от КТ, не става въпрос за противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение, а за несъответствие между посочено от работодателя фактическо и правно основание по чл.328 ал.1 т.6 от КТ и реално осъщественото– по чл.328 ал.1 т.1 от КТ, съкращаване на заеманата длъжност „електромонтьор, поддръжка на сгради” и преобразуването й в „екскурзовод”. Реално съкращаване в щата е налице когато съответната длъжност с досегашното си съдържание реално престане да съществува и на мястото на съкратената длъжност се създава нова длъжност с различен предмет на трудова дейност и с нова трудова функция. Работодателят има правото да преобразува щатна бройка, но следва да извърши съкращение в щата. Съкращаването в щата е самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Липсата на законоустановеност по отношение на посоченото в заповедта безвиновно основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.6 от КТ води до незаконосъобразност на уволнението поради накърняване правото на работника да знае основанието за освобождаването си от работа. Когато работодателят не е установил да е въвел ново изискване за професионална квалификация за заеманата от ищеца длъжност спрямо съществуващото към момента на възникване на трудовото правоотношение, на което работникът да не отговаря, той не може да се позовава на основание по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, за да прекрати съществуващо трудово правоотношение. Несъответствието в посоченото и в действителното правно основание не може да се счита за допусната техническа грешка и възстановяването на работа на незаконно уволнен работник или служител не е обвързано от съществуването в щатното разписание на заеманата преди уволнението длъжност.
С оглед направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, пред вид изхода от спора,следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени удостоверените като направени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 17.04.2014г. по в.гр.д. № 1098 по описа за 2014г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Исторически музей „И.” ЕИК 00080404097 със седалище и адрес на управление : [населено място] [улица], представляван от директора да заплати на П. Н. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.А ап.15 сумата от 300лв. /триста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :