Определение №11 от 42383 по ч.пр. дело №3084/3084 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11
гр. София, 14.01.2016 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3084 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.1 във вр. с чл.274,ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Договорен фонд „К. Капитал”, създаден чрез преобразуване на инвестиционно дружество [фирма], като договорният фонд се представлява от управляващото дружество [фирма], [населено място], последното чрез процесуален представител адв.Е. Д., против определение № 2163/05.08.2015г. по в.т.д. № 3280/2014г. на САС, 5-ти състав. С обжалваното определение е оставена без разглеждане въззивната жалба на частния жалбоподател срещу решение на СГС от 31.03.2014г. по т.д. № 1329/12г. на СГС, ТО, 16-ти състав като недопустима и е прекратено производството по делото.
В частната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното определение относно извода на въззивния съд, че договорният фонд е организиран като гражданско дружество, което не притежава материална, а оттам и процесуална правоспособност да бъде страна в исковия процес. Частният жалбоподател счита, че е налице специфична хипотеза на възникване на договорния фонд, уредена изрично в чл.141 ЗДКИСДПКИ– преобразуване без ликвидация на инвестиционно дружество под формата на АД в договорен фонд. Независимо от изричното препращане относно правосубектността на договорния фонд към правилата на гражданското дружество по ЗЗД, на осн. чл.5, ал.4, вр. ал.1 ЗДКИСДПКИ, според частният жалбоподател с оглед особената му природа на вид колективна инвестиционна схема за участие в дейности по инвестиране на средства на вложители във финансови инструменти и разпореждане с тях, договорният фонд има специална материална правоспособност да притежава качеството акционер или облигационер. В този смисъл се явява и активно процесуалноправно легитимиран да защитава пред съд тези си права, вкл. да оспорва решенията на ОС на облигационерите, на осн. чл.74 ТЗ. По закон договорният фонд упражнява правата си по притежаваните финансови инструменти единствено чрез управляващото дружество, което е получило разрешение да организира и управлява договорния фонд от името и за сметка на последния. Твърди, че са налице доказателства за преобразуване на ищеца в договорен фонд, както и за представителната власт на управляващото дружество, чрез представляващите на което е подадена въззивната жалба. Настъпилото в хода на процеса правоприемство следва да се зачете. Моли за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго за връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма] / с предходни наименования [фирма] и [фирма]/.
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване по чл.274,ал.2 вр.ал.1, т.1 ГПК съдебен акт от надлежна според диспозитива на обжалваното прекратително определение страна, доколкото се връща въззивната жалба именно на договорния фонд и се прекратява въззивното производство по нея.
ВКС, като разгледа частната жалба намира следното:
Не се спори между страните, че ищец по първоинстанционното т.д. № 1329/12г. на СГС, ТО , 16-ти състав е инвестиционно дружество [фирма], което е предявило искове с правно осн. чл.124 ГПК и чл.74 ТЗ срещу [фирма] /предходно наименование [фирма]/ за прогласяване нищожност на решения на ОС от 20.02.2012г. на облигационерите на ответното дружество и за отмяна на същите. Между датата на последното съдебно заседание– 26.03.2013г. и датата на постановяване на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете, съобразно представените с въззивната жалба писмени доказателства инвестиционно дружество [фирма] се е преобразувало по реда на чл.141,ал.5 ЗДКИСДПКИ чрез промяна на правната си форма в договорен фонд след разрешение на Комисията за финансов надзор. С оглед на този факт въззивната жалба срещу отхвърлителното първоинстанционно решение е подадена от ДФ „К. Капитал”, представляван от управляващото дружество [фирма], [населено място], чрез процесуален пълномощник на последното адв.Е.Д.. Инвестиционното дружество е заличено от търговския регистър.
С обжалваното определение САС е приел, че въззивната жалба е недопустима, тъй като за договорния фонд се прилагат правилата по раздел XV „Дружество“ по ЗЗД и то като неперсонифицирана организация не притежава процесуална правоспособност.
Предвид така установеното от фактическа страна, ВКС,ТК, състав на Първо отделение прави следните правни изводи:
Налице е хипотезата на чл.227 ГПК – правоприемство в хода на процеса на страната на ищец. При смърт на физическо лице, респ. при прекратяване на юридическо лице се касае до изгубване на процесуална правоспособност на починалия, респ. на прекратеното ЮЛ. Тъй като процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, респ. на жалба, за наличието й по всяко време на висящия процес следи съдът. Доколкото правилата на чл.229, ал.1, т.2 и чл.230 ГПК се прилагат по аналогия и за юридическите лица, при наведено твърдение по въззивната жалба за настъпило в хода на процеса преобразуване на ищцовото дружество съдът е длъжен и сам служебно да предприеме необходимите мерки по издирване на правоприемника и конституирането му в процеса. Съобразно определението по чл.227 ГПК ще се реши и въпросът кому принадлежи правото на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Съобразно изричната норма на чл.141,ал.5 ЗДКИСДПКИ ищецът по правноорганизационна форма – акционерно дружество /с характеристиката на инвестиционно дружество по см. на чл.5, ал.3 вр. ал.1 ЗДКИСДПКИ/, е преобразуван чрез промяна на правната си форма в договорен фонд. Касае се до специфична хипотеза на преобразуване, регламентирана в отклонение от общото правило на чл.264 ТЗ.
По дефиниция – чл.5, ал.2 ЗДКИСДПКИ договорният фонд е обособено имущество, т.е. неперсонифицирано дружество, за което се прилагат нормите по Раздел XV „Дружество” на ЗЗД с изключение на чл.359,2 ал.2 и 3, чл.360, 362, чл.363, б.”в” и „г” и чл.364, доколкото в специалния закон или в правилата на договорния фонд не е предвидено друго. Следователно той не е юридическо лице и с оглед задължителното законодателно препращане към правната уредба на гражданското дружество договорният фонд може да се определи като многостранен договор, по силата на който две или повече лица се съгласяват, при условията на публично предлагане, да обединят своята дейност за постигане на една обща инвестиционна цел – колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа или други ликвидни, финансови активи по чл.38,ал.1 от специалния закон, на парични средства, набрани чрез публично предлагане, на осн. чл.357 ЗЗД вр. чл.4, ал.1, т.1 от ЗДКИСДПКИ. Договорният фонд е една от възможните форми на организиране на колективна инвестиционна схема /К./ като предприятие наред с инвестиционното дружество /винаги под формата на АД/ и дяловия тръст, на осн. § 1, т.10 от ДР на ЗДКИСДПКИ. При него инвеститорът предоставя определена сума, като купува дялове на фонда, а набраните пари се инвестират в различни финансови инструменти. На осн. чл.9,ал.2 ЗДКИСДПКИ дяловете дават право на инвеститорите на съответна част от имуществото на фонда, включително при ликвидация на фонда, право на обратно изкупуване, както и други права, предвидени в специалния закон и в правилата на договорния фонд. Следователно инвеститорите, а не договорният фонд, стават собственици на придобитото за фонда, на осн. чл.359, ал.1 ЗЗД. Съответно с оглед приложението на чл.358,ал.2 ЗЗД и доколкото вноската на инвеститорите е само парична, арг. от чл.4, ал.1, т.1 и чл.9, ал.3 ЗДКИСДПКИ, внесените от тях пари срещу придобитите дялове също стават собственост на инвеститорите, а не на договорния фонд.
Налага се извод, че при преобразуване на инвестиционно дружество в договорен фонд по реда на чл.141, ал.5 ЗДКИСДПКИ правоприемници на правата на преобразуваното дружество са инвеститорите в договорния фонд, които са акционери в прекратеното и преобразувано инвестиционно дружество, а не новоучреденото неперсонифицирано дружество.
Изрична правосубектност на едно гражданско дружество с оглед на специфични нужди може да се предвиди със закон. Така според чл.9,ал.2 ЗДКИСДПКИ за емитент на дяловете, на които е разделен договорният фонд и които публично се предлагат, се смята самият договорен фонд. Приложното поле на цитираната норма е ограничено до емитирането на дялове. С оглед нуждите на данъчно-осигурителния процес на осн. чл.9, ал.2 ДОПК в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Други отклонения по отношение правосубектността на договорния фонд не са налице.
Инвеститорите в договорния фонд нямат самостоятелно право на управление, както е при съдружниците в гражданското дружество, тъй като чл.360 ЗЗД не намира приложение по силата на препращащата норма на чл.5, ал.2 ЗДКИСДПКИ. Договорният фонд не формира свои органи на управление и представителство, а дейността му по закон се управлява от управляващо дружество, на осн. чл.5,ал.4 ЗДКИСДПКИ. Управляващото дружество може да бъде само акционерно дружество, на осн. чл.86 от специалния закон. Доколкото на договорния фонд по отношение на емитирането на дялове, на които е разпределен, е призната правосубектност, то при осъществяване на дейността по чл.4, ал.1 от специалния закон, свързана с публично предлагане на дялове на К., както и обратното им изкупуване, управляващото дружество действа от името и за сметка на управляваната К., на осн. чл.87, ал.1 ЗДКИСДПКИ.
При осъществяване на всички други действия по управление на фонда управляващото дружество действа от свое име за сметка на договорния фонд като посочва последното обстоятелство в отношенията си с трети лица. Така обвързва с резултата от дейността си инвеститорите в договорния фонд. Съответно в съдебни процеси във връзка с дейността по управление на фонда управляващото дружество участва за сметка на договорния фонд без да е необходимо, а това е и практически невъзможно, поименно да посочва инвеститорите. Според чл.5, ал.4 ЗДКИСДПКИ дейността на К. / под формата на договорен фонд/ се управлява от управляващото дружество съгласно правилата на договорния фонд.
Предвид гореизложеното, за да се определи как участва в процеса по отношение на конкретното спорно материално право управляващото дружество следва да се изходи от правилата на ЗДКИСДПКИ и правилата на договорния фонд. Последните не са проверени от въззивния съд с оглед задължението му по чл.230, ал.1 ГПК. В случай, че те не предвиждат отклонение от специалния закон, той не е приложен правилно.
Налага се извод за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на САС за конституиране от съда на осн. чл.227 ГПК на правоприемника на прекратеното ЮЛ – ищец, при съобразяване с правилата на договорния фонд и регулацията по ЗДКИСДПКИ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 2163/05.08.2015г. по в.т.д. № 3280/2014г. на САС, 5-ти състав.
ВРЪЩА делото на САС за постановяване на определение по чл.227 ГПК за конституиране от съда на правоприемника на прекратеното ЮЛ – ищец, при съобразяване с правилата на договорния фонд и регулацията по ЗДКИСДПКИ.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top