4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№11
София.05.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2365/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу определение № 306 от 17.09.2016 г. по в.ч.т.д. № 264/2016 на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено определение № 861 от 03.08.2016 г. по т.д. № 243/2016 г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на констатирани нередовности на подадената искова молба.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на въззивното определение поради неточно приложение на чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и поради непроизнасяне по уточненията на исковата молба, съдържащи се в молба за продължаване на срока за отстраняване на останалите нередовности. Претендира се отмяна на въззивното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Следва ли съдът при определяне на дължимата държавна такса за неоценяеми искове по реда на чл.3 от Тарифата, да се мотивира защо е приел съответния размер на държавната такса; 2.Следва ли страната, която не разполага с оригиналите на представени от нея писмени доказателства, издадени от ответника, да ги заверява като верни с оригинала и 3. След като в молба до съда е направено искане за удължаване на срока и уточняване на иска, и доказателствени искания, следва ли съда да се произнесе само по искането за срока и да не връчи съобщение на страната, или е длъжен да уведоми страната относно направеното от нея уточнение и доказателствени искания, така и за удължения срок по чл.63 ГПК. По въпросите се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, съдебният състав на Апелативен съд – Б., след преценка на извършените от съда и от ищцовото дружество процесуални действия, свързани с производството по чл.129, ал.2 ГПК, е приел, че в рамките на продължения по реда на чл.63 ГПК срок ищецът не е внесъл указаната ДТ- 490 лв. по предявените седем обективно съединени искове с правно основание чл.74 ТЗ, нито е изпълнил указанието за заверяване на ксерокопията на приложени към исковата молба писмени доказателства.
За неоснователни са счетени доводите на жалбоподателя във връзка с размера на държавната такса по всеки един от исковете, по съображения, че таксата е определена в рамките на предвидения в чл.3 от Тарифата за държавните такси обхват и след преценка на фактическата и правна сложност на заведените искови претенции.
Въззивният съд е отхвърлил и възраженията във връзка с постановеното определение № 1898/05.07.2016 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е уважено искането за продължаване на срока за отстраняване на част от първоначално констатирани нередовности на исковата молба – за внасяне на определената държавна такса и за заверяване на приложените писмени доказателства. Становището на съда е основано на липсата на задължение за връчване/съобщаване на определението по чл.63 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият и част от третия въпроси са относими към законосъобразността на указанията на съда, дадени по реда на чл.129 ал.2 ГПК, съответно към законосъобразността на определението, с което съдът се произнася по искане за продължаване на нерешителни срокове. В тази насока преценката, следва да се осъществи в рамките в проверка за законосъобразност на съдебния акт, констатиращ изтичането на срока и настъпването на неблагоприятните за страната правни последици. Независимо от релевантността на тези въпроси, те не попадат в обхвата на поддържаното селективно основание.
Преценката на съда при определяне на конкретен размер на дължимата държавна такса по предявените неоценяеми искове е винаги конкретна, в зависимост от сложността на спора. При определяне на ДТ съдът е обвързан от посочените в чл.3 от Тарифата за държавните такси, приета с ПМС № 38/2008 г. минимален и максимален размер, като правилността на конкретната преценка не би могла да се обсъжда в рамките на производството по селекция на жалбите. Освен това, както разпоредбата на чл.71, ал.1, изр.2 ГПК, така и разпоредбата на чл.3 от Тарифата са ясни и не създават затруднения при прилагането им от съдилищата, поради което не е налице и бланкетно поддържаната от частния касатор допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до процедурата, свързана с продължаване на определен от съда срок и по-конкретно дали съществува задължение за съда да съобщи на молителя определението по чл.63 ГПК, е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, която е съобразена изцяло от въззивната инстанция. В частта, с която този въпрос е мотивиран и с изпълнение на указанията на съда за уточняване на обстоятелствената част по всеки един от исковете /обективирано в молба от 04.07.2016 г., в която е направено искане по чл.63 ГПК по отношение на останалите указания/, с твърдения, че липсва произнасяне по част от отстранените нередовности на исковата молба, той е извън предмета на настоящото частно производство.
Въпросът, свързан с приложението на чл.183 ГПК, не е единствено обуславящ за изхода на делото, тъй като неотстраняването на всяка една нередовност на исковата молба, преценена поотделно, съставлява основание за връщането й от съда, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 306 от 17.09.2016 г. по в.ч.т.д. № 264/2016 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: