О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
[населено място], 10.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2365 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Политическа партия „Атака“ срещу определение №17272 от 29.06.2017г. по в.гр.д.№13703/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ Б състав, с което е оставена без уважение подадената от партията молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 13.04.2017г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател излага оплаквания, че въззивният съд не е определил размера на отхвърлената спрямо уважената част от исковата претенция, а механично е разделил размера на адвокатския хонорар на броя на исковете по делото, като следствие на посочения механизъм на изчисление разноските за адвокатски хонорари и заплатени държавни такси, които жалбоподателят следва да заплати на ищците, надхвърлят значително уважената сума на исковите претенции. Наред с това поддържа, че съдът неправилно е оставил без уважение възражението му за прекомерност на адвокатските хонорари, заплатени от ищците, като не е взел предвид обстоятелството, че тези хонорари са неколкократно завишени спрямо минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба №1 от 09.07.2004г.
Ответниците по жалбата И. П. И. и [фирма], не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С решение №2472 от 13.04.2017г. по гр.д. №13703/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ Б въззивен състав, е отменено решение №12998 от 15.08.2016 г. по гр.д.№ 35503/2015г. на СРС, III ГО, 113 състав, в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на И. П. И. сумата от 5591,98 лева, представляваща неустойка за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г., в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена да заплати на И. П. И., сума за разликата над 3,81 лева до присъдения от СРС размер на сумата от 204,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012г., в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 20 369,14 лева, представляваща неустойка за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г., в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена да заплати на [фирма] сума за разликата над 354,93 лева до присъдения размер от 538,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г., както и в частта за разноските, вместо което са отхвърлени предявеният от И. П. И. срещу Политическа партия „Атака“ иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5591,98 лева, представляваща неустойка за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г., предявеният от И. П. И. срещу Политическа партия „Атака“ иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума за разликата над 3,81 лева до присъдения от СРС размер от 204,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012г., предявеният от [фирма] срещу Политическа партия „Атака“, иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 369,14 лева, представляваща неустойка за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г., дължима на основание чл.18 ал.2 от договор за наем от 10.02.2011г. и предявеният от [фирма] срещу Политическа партия „Атака“, иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над 354,93 лева до присъдения размер от 538,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г.
Със същото решение съставът на Софийски градски съд, е потвърдил решение №12998 от 15.08.2016г по гр.д. №35503/2015г. на СРС, III ГО, 113 състав, в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД да заплати на И. П. И., сумата от 59,26 лева, представляваща такса за битови отпадъци за 2012г., дължима на основание сключения договор за наем от 10.02.2011г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата; както и на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 419,40 лева, представляваща неустойка за периода от 18.05.2012г. до 31.12.2012г., дължима на основание чл.18 ал.1 от договор за наем от 10.02.2011г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, а също и в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 293,55 лева, представляваща общ размер от такси за битови отпадъци за 2013г. и 2014г., дължими на основание сключения договор за наем от 10.02.2011г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.232 ал.2 от ЗЗД да заплати на [фирма], сумата от 1175,16 лева, представляваща неизплатена наемна цена за периода от месец декември 2014г. до месец февруари 2015г. включително, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена на основание чл.92 от ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 1527,71 лева, представляваща неустойка за периода от 01.01.2013г. до 18.05.2015г., дължима на основание чл.18, ал.1 от договор за наем от 10.02.2011г., ведно със законната лихва забава от датата на исковата молба – 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение съдът е осъдил Политическа партия „Атака“ да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на И. П. И. разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 857,93 лева и разноски за въззивното производство в размер на сумата от 479,43 лева, а в полза на [фирма] разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от 1877,10 лева и разноски за въззивното производство в размер на сумата от 1414 лева.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК частният жалбоподател – ответник в производството е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като присъдените на И. П. И. разноски бъдат намалени на 112 лева адвокатски хонорар за първа инстанция, 76 лева за въззивна инстанция и 42 лева разноски за държавна такса, съответно на уважената част от исковите претенции на ищцата – 8%. Моли също присъдените на [фирма] разноски да бъдат намалени на 308 лева адвокатски хонорар за първа инстанция, 350 лева адвокатски хонорар за въззивна инстанция, съответно на уважената част от исковите претенции на ищцовото дружество – 14%. В молбата не са изложени доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Същевременно молителят е поискал увеличаване на размера на разноските, които следва да му бъдат присъдени. С обжалваното определение №17272/29.06.2017г. по в.гр.д.№13703/2016г. СГС, ГО, ІІІ състав, е оставил без уважение молбата, като е изтъкнал, че страните не са посочили изрично в приложените договори за правна помощ по кой иск каква сума за адвокатски услуги се дължи. Поради това съдът е приел следния механизъм за изчисляване на дължимия размер на разноските – разделил е общия размер на държавните такси и адвокатските възнаграждения на броя на предявените искове, които са девет, като е отчел колко иска са били уважени изцяло, колко са отхвърлени изцяло и кои частично.
Определението е неправилно. При определяне на размера на дължимите на ответниците по въззивната жалба разноски за адвокатско възнаграждение, въззивният съд правилно е съобразил обстоятелството, че страните не са посочили изрично в приложените договори за правна помощ по кой иск каква сума за адвокатски услуги се дължи. В този случай обаче вместо да разделя уговореното възнаграждение на девет според броя на предявените искове и за всяка от получените равни по размер суми да преценява изхода на производството по всеки един от исковете, въззивният съд е следвало да вземе предвид съотношението между общата цена на обективно кумулативно съединените искове /сборът от цената на тези искове дава паричната оценка на предмета на делото/, и размера на уважената част от предявените искове. В случая общият размер на предявените от ищцата И. П. И. искове възлиза на 6274,73 лева, а уважената част от тях възлиза на 482,47 лева. Поради това на ищцата се дължи сумата от 188,38 лева, съставляваща 482,47/6274,73 части от общия размер на разноските за ССЕ и за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство /2450 лева/. Общият размер на предявените от ищеца [фирма] искове възлиза на 23 903,82 лева, а уважената част възлиза на 3151,35 лева. Поради това на ищеца [фирма] се дължи сумата от 685,53 лева, съставляваща 3151,35/23903,82 части от общия размер на разноските за ССЕ и за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство /5200 лева/.
Единствено по отношение на заплатените държавни такси, доколкото дължимата по всеки иск такса е определена самостоятелно, размерът на дължимите разноски за държавни такси следва да бъде определен съобразно изхода на всеки иск поотделно. Съответно на ищцата И. И., се дължи сумата 100,74 лева, с оглед уважаването на първите два иска в пълен размер и частичното уважаване на иска за мораторни лихви. На ищеца [фирма] се дължи сумата 194,05 лева, с оглед уважаването на първите три иска в пълен размер и частичното уважаване на иска за мораторни лихви.
Направените от ответника по исковете Политическа партия „Атака“ разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство са 1600 лева, а във въззивното производство 1750 лева. С оглед размера на предявените от всеки от двамата ищци искове и съотношението между тях следва да се приеме, че 6274,73/30177,55 от разноските в размер на 696,44 лева са за защита по предявените от И. И. искове, а останалите 2653,56 лева по исковете предявени от [фирма]. Предвид изхода на производството по предявените от И. И. искове, същата следва да заплати на Политическа партия „Атака“ 5792,26/6274,73 части от направените по нейните искове разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 642,89 лева. Наред с това следва да заплати разноски за държавна такса за въззивното производство в размер на 131,82 лева, съответно общият размер на дължимите от нея разноски възлиза на 774,71 лева. С въззивното решение тя е осъдена да заплати разноски в размер на 1054,88 лева, поради което присъденият размер на разноските не следва да бъде увеличаван. Предвид изхода на производството по предявените от него искове, [фирма] следва да заплати на Политическа партия „Атака“ 20752,47/23903,82 части от направените по неговите искове разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 2303,89 лева, както и разноски за държавна такса за въззивното производство в размер от 615,88 лева. С въззивното решение дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 937,86 лева, поради което присъденият размер на разноските следва да бъде увеличен с 1881,91 лева.
Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски градски съд следва да бъде отменено, като вместо това бъде изменено постановеното от Софийски градски съд въззивно решение, като същото бъде отменено в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена да заплати на И. П. И. разноски за първоинстанционното и въззивното производство над размера от 289,12 лева до присъдения размер от 1337,36 лева, както и в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното и въззивното производство над размера от 879,58 лева до присъдения размер от 3291,10 лева, а също и като [фирма] бъде осъдено допълнително да заплати на Политическа партия „Атака“ разноски в размер на 1881,91 лева, над присъдения с решението размер.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №17272 от 29.06.2017г. по в.гр.д.№13703/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ Б състав, с което е оставена без уважение молбата на Политическа партия „Атака“ по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 13.04.2017г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение от 13.04.2017г. по в.гр.д.№13703/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ Б състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена да заплати на И. П. И. разноски за първоинстанционното и въззивното производство над размера от 289,12 лева / двеста осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ до присъдения размер от 1337,36 лева, както и в частта, с която Политическа партия „Атака“ е осъдена да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното и въззивното производство над размера от 879,58 лева /осемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/ до присъдения размер от 3291,10 лева и като ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, чрез адв. М., да заплати на Политическа партия „Атака“, с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.3, допълнително сумата от 1881,91 лева / хиляда осемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/, разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.