О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София, 07.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3088/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба вх. № 1739/21.03.2019 г. на И. Х. Д., действаща чрез своите родители и законни представители Х. Д. Х. и Н. У. Ф., срещу въззивно решение № 23/11.03.2019 г. по гр. д. № 18/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1413/27.07.2018 г. по гр. д. № 1438/2017 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Д. срещу „Златни пясъци“ АД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически стрес и физически болки и страдания, причинени от вакуум в хидромасажна вана в Центъра за спорт и красота в хотел „Адмирал“, в курортен комплекс „Златни пясъци“, за сумата над 100000 лв. до 140000 лв. В жалбата се сочи, че въззивният съд не е направил цялостна преценка на доказателствата по делото, поради което определеният размер на обезщетението на неимуществени вреди не съответства на интензитета на претърпените болки и страдания, както и на съдебната практика по сходни случаи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу юридическото лице, отговарящо по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД?“ и „Необходимо ли е да се вземат предвид конкретните социално-икономически условия към момента на настъпване на деликта при определяне справедливия размер на обезщетението по предявен пряк иск срещу юридическото лице, отговарящо по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД?“
Срещу въззивното решение е постъпила и касационна жалба вх. № 2598/03.05.2019 г. на „Златни пясъци“ АД в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Варненски окръжен съд за присъждане на сумата от 80000 лв., както и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и е присъдена сумата над 80000 лв. до 100000 лв. Поддържа се, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, тъй като по делото липсвали доказателства за виновно и противоправно поведение на служителите на ответника, свързано с възложена от същия работа. Съдът не бил изложил мотиви относно механизма на злополуката и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на служителите на ответника и настъпилите вреди. Сочи се, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията, съдържащи се във въззивната жалба. Доколкото центърът за спорт и красота в хотел „Адмирал“ не бил за балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични процедури, то по отношение на него не били приложими сочените от въззивния съд разпоредби на Закона за туризма и Наредба № 2 от 29.01.2016 г., за условията и реда за сертифициране на „балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“, „уелнес център“ и „таласотерапевтичен център“, издадена от Министъра на туризма и Министъра на здравеопазването. Изложени са доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка със събирането и преценката на доказателствения материал, довело до неправилни фактически констатации, противоречащи на данните по делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като при постановяването му били допуснати особено тежки пороци – решаващите мотиви на съда били обусловени от доказателства, най-вече заключението на съдебно-техническа експертиза, събрани в нарушение на процесуалния закон. В тази връзка се твърди, че в определението за допускане на съдебно-техническата експертиза първоинстанционният съд не бил посочил предмета и задачата на експертизата, а препратил към исковата молба, като не била посочена специалността на вещото лице, не били определени въпросите от значение за делото, доказателствата и другите материали, които следвало да бъдат проучени от вещото лице. Поддържа се, че експертното заключение е направено въз основа на данните от документите по досъдебно производство № 28/2017 г. по описа на окръжния следствен отдел при В. окръжна прокуратура, въпреки че съдът не се бил произнесъл за предоставянето на тези материали. Изложени са още оплаквания, че вещото лице не е извършило оглед на процесното съоръжение, не е издирило, посочило и приложило техническа документация за него. Очевидно неправилно било и позоваването на Закона за туризма, Закона за здравето и на издадените въз основа на тях Наредба № 2 от 29.01.2016 год, за условията и реда за сертифициране на „балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“, „уелнес център“ и „таласотерапевтичен център“, Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ по отношение качеството на обслужване и необходимата квалификация на персонала и Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г., издадена от министъра на инвестиционното проектиране, министъра на регионалното развитие, министъра на вътрешните работи, министъра на младежта и спорта. Решението било очевидно неправилно и поради наличие на основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК по отношение на двама от членовете на съдебния състав, постановил въззивното решение, поради участието им при разглеждане на частно производство с предмет допускане на обезпечение на бъдещ иск, при което били извършили предварителна преценка за основателността на иска.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 25.02.2017 г., около 13:00 часа, в хотел „Адмирал“ в курортен комплекс „Златни пясъци“, собственост на ответника, е настъпил инцидент, при който тялото на четиригодишната И. е било засмукано от образувал се ваккум от отвор на хидромасажна вана в Центъра за спорт и красота. Вследствие на това ищцата е претърпяла травма на вътрешни органи (тънко черво, мезентериум, дебело черво, руптура на сигма и ректум) и травматичен шок. От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено, че ищцата е получила комбинирана и съчетана травма с изключително висока тежест – разкъсване на дебелото черво с излизане и разкъсване на тънкочревни бримки от правото черво и некроза на червото, кръвоизлив в коремната кухина, наличие на чревно съдържимо в коремната кухина, довело до остър перитонит, аспирация на вода в белите дробове с последваща постаспирационна пневмония и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Травмите са били животозастрашаващи, като навременната и компетентна лекарска намеса е спасила детето. Лечението е било продължително, включвало е две хоспитализации, три оперативни интервенции, било е съпроводено с изключително силни физически болки. През целия период на лечението нормалният ритъм на живот на детето е бил значително нарушен. Наред с физическата болка, върху детето е оказал въздействие и силният психологически шок, който е претърпяло както в момента на инцидента, така и през последващия продължителен оздравителен период.
Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, е установено, че при процесната хидромасажна вана е липсвала обезопасителната решетка към специалното устройство на филтриращата система – скимер, която решетка омекотява силата на водната струя и осигурява безопасна работа на уреда, намира се на дъното и е видима, когато хидромасажната вана е празна. Прието е, че именно липсата на предпазната решетка е причина за злополуката.
По делото не е установено ответникът, в качеството си на юридическо лице, упражняващо хотелиерска дейност, да е сертифициран по реда на чл. 140 от Закона за туризма и да разполага със специализиран и обучен персонал, обслужващ водните съоръжения на територията на хотел „Адмирал“, в т.ч. и процесната хидромасажна вана. Установено е, че е имало само един служител, който е отговарял единствено за плувния басейн, но не и за безопасността на хидромасажната вана; че този служител не е имал необходимата квалификация и ангажиментът му е бил единствено да стартира съоръжението; че придружителите на пострадалото дете не са били информирани за техническите и експлоатационни качества на съоръжението и не са били инструктирани за безопасното му ползване.
При тези данни е прието, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като не е изпълнил нормативните си задължения да осигури безопасност при ползване на предоставената услуга, не е разполагал с квалифициран персонал за целта, не се е погрижил за техническата изправност на съоръжението. Въззивният съд е определил, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди в случая е 100000 лв., като е отчел че възрастта на детето към момента на инцидента обуславя по-голям интензитет на претърпените от него физически и психически болки и страдания. За неоснователно е прието възражението на ответника за съпричиняване, тъй като пострадалото дете е било под непрекъснатото наблюдение на майка си и баба си, които не са били информирани от служителя на ответника за техническите особености на съоръжението и за потенциалната опасност, която крие сядането в него, а филтърното устройство, намиращо се на дъното на ваната, е било незабележимо. Поради това придружителите на детето не са могли и не са били длъжни да предположат, че съоръжението не е било технически окомплектовано. Прието е, че именно действията на майката след инцидента са били достатъчно бързи и адекватни и не са допринесли за настъпването на вредата, нито за увеличаване на размера ?.
За да са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е необходимо по поставените въпроси въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или да е необходимо изменение на тази практика с оглед установяване на точно съдържанието на неясна, непълна или противоречива правна норма.
В случая не се констатира наличието на нито едно от поддържаните от ищцата основания от хипотезата на чл. 280 ГПК по поставените въпроси, касаещи приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно установената практиката на ВКС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се ценят при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Изхождайки от тези принципни постановки, въззивният съдът е обсъдил обстоятелствата, имащи отношение към размера на обезщетението, като е съобразил характера и степента на увреждане, възрастта на увредения, физическите и емоционални страдания и тяхната продължителност и интензитет, икономическото положение в страната и редица други обстоятелства, установени по делото и имащи значение за определяне на размера на обезщетението.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (очевидна неправилност). Очевидната неправилност следва да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора. В случая не се установява противоречие в мотивите на решението относно твърдените от страните факти и установените от съда, между обсъдените доказателства и установените от него факти, както и между установените факти и приложените правни последици. Тълкуването на чл. 49 ЗЗД, извършено от въззивния съд, е в съответствие с практиката на ВКС. Задължението за предоставяне на безопасна услуга, както и задължението да се вземат превантивни мерки за обезопасяване на предоставяната услуга следва от нормите на чл. 69 и чл. 74 от Закона за защита на потребителите. При увреждане, причинено от ползване на услуга, противоправността е налице поради бездействие- неизпълнение на задължение, уредено в чл. 69 и чл. 74 от Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 45 ЗЗД вината при увреждане се предполага до доказване на противното, поради което тя може да бъде изключена само при установяване на случайно събитие или непреодолима сила като причина за увреждането, т.е. опасността или рискът за здравето на потребителите при ползване на услуга следва да е била непредвидима и/или непреодолима. В случая обаче, ответникът нито е твърдял наличието на такива обстоятелства, нито са събрани доказателства по делото, които да ги установяват. Напротив, доказателствата по делото категорично установяват, че рискът за здравето на детето е бил предвидим и преодолим. Не се установява и неправилно тълкуване на съдопроизводствените правила по допускане, изслушване и приемане на заключението по СТЕ, както и при обсъждането и възприемането на това доказателство. В съответствие на практиката на ВКС заключението на вещото лице е обсъдено заедно с всички доказателства по делото и е възприето като вярно, доколкото няма противоречие в доказателствения материал.
Очевидната неправилност не се обосновава и от твърдението за наличие на основание за отвод на двама от членовете на състава на въззивния съд, тъй като съгласно установената практика произнасянето по молбата за обезпечение на бъдещ иск не е основание съдът впоследствие да се отведе по вече предявения иск, тъй като произнасянето по искане за допускане на обезпечение не води до формиране на предварително вътрешно убеждение по спора.
Предвид изхода на спора, не се дължат разноски за настоящото производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23/11.03.2019 г. по гр. д. № 18/2019 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: