4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София 07.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3219/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Ст.Д. – процесуален представител на И. П. Т., против въззивно решение № 663/04.06.2019 г. по възз.гр.д. № 779/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 896/05.03.2019 г. по гр.д. № 9663/2018 г. по описа на Варненски районен съд, с което са отхвърлени исковете му против „Аладин Фуудс“ООД с правно основание чл.128,т.2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и необоснованост. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на извършеното уволнение на касатора и се иска уважаване на предявените искове, ведно със законовите последици от това.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване преповтарящо касационната жалба,се сочи основанието по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – „Аладин Фуудс“ООД. Изразено е становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената жалба. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК, в частта,с която се обжалва въззивното решение,с което е отхвърлен иска с правно основание чл.128,т.2 ГПК.Разглеждането на този иск е изключено от касационен контрол с оглед цената му – 330 лв.
Касационната жалба в останалата част,по исковете с правно основание чл.344,т.1,т.2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел по иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ,че страните са били в трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор на 04.04.2018г.,със срок на изпитване 6 месеца,а трудовоправната връзка е била прекратена на 20.04.2018г. с процесната заповед № 6399/20.04.2018г., предмет на настоящото обжалване.По спорните въпроси – дали подаденото от Т. изявление от 20.04.2017г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 /противоречие със закона/, предл. 2 /заобикаляне на закона/, предл. 3 /накърняване на добрите нрави/ от ЗЗД, както и дали е унищожаемо в хипотезата на чл. 27 във вр.с.чл. 30 /заплашване/ и чл. 33 /крайна нужда/ от ЗЗД съдът е приел,че същото е действително и не страда от визираните пороци по следните съображения: Разпоредбите на чл.26 – 33 ЗЗД са приложими и за едностранните правни сделки,каквото представлява изявлението на Т. за освобождаването му от длъжност „Работник кухня“. Подаденото заявление за прекратяване на трудовия договор не противоречи нито на императивни норми от обществен порядък, нито с него се заобикаля закона за постигане на резултат, който нормативния ред не допуска, включително не се накърняват добрите нрави, като норми на поведение, които са установени в обществото. Правото на работника да иска прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е нормативно предвидено в чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а резултатът, който се цели – прекратяване на договора е позволен от закона,поради което действие, което е позволено и нормативно предвидено в закона не може да накърни установените в едно общество морални норми.Съдът е приел,че не е установено по делото да е било упражнено психическо насилие/заплашване/ върху Т. при изготвяне и подаване на заявлението по чл.325,ал.1,т.1 КТ.Липсват и доказателства за възбуждане на основателен страх в Т. с цел да бъде принуден да подаде молбата си за напускане.От гласните доказателства е установено,че малко след като постъпил на работа,Т. спрял да идва на работа и след това подал молбата за напускане,като на свидетелите не е известно,поради липсата на пари от касата той да е бил принуждаван или заплашван да напусне.Освен това съдът е приел,че в случая това е и житейски нелогично,тъй като работодателят разполага с възможността да освободи едностранно работника в срока на изпитване. Собственоръчното попълване от страна на Т. на бланка по образец, изготвена от работодателя, не може да обоснове, че върху него е упражнена някаква форма на принуда. Дори и да е имал конфликт с персонала по повод на липса на суми от касата, каквито са показанията на майка му, и това да е била причина за напускането му, това само по себе си не може да обоснове извода за упражнена спрямо Т. психическа принуда. Нещо повече, самият той в о.с.з.е дал обяснения, че е бил посъветван да прекратят отношенията си по взаимно съгласие, което е далеч от „заплашване“ по смисъла на чл. 30 от ЗЗД. Съдът е приел,че следващото основание за унищожаемост – крайна нужда, поради очевидната неравностойност на насрещните престации, въобще не е приложимо към настоящия случай, поради това, че заявлението представлява едностранна сделка, а визирания порок намира приложение единствено при възмездните двустранни сделки /договори/.По тези съображения съдът е приел,че отправеното от И. Т. до „Аладин фуудс“ ООД изявление за прекратяване на трудовия договор е получено от работодателя на 20.04.2018г, който в същият ден е дал съгласието си, като е издал процесната заповед № 6399/20.04.2018г на основание чл. 325, а.. 1, т. 1 от КТ,поради което искът с правно основание чл. 344, а.. 1, т. 1 от КТ е неоснователен. Неоснователността на иска за отмяна на уволнението има за последица неоснователност и на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което въззивникът е останал без работа, поради уволнението за периода от 20.04.2018г.до 20.06.2018г.За да се произнесе по иска с правно основание чл.128,т.2 КТ съдът е взел предвид заключението на приетата ССЕ,свидетелските показания,обясненията на Т. дадени в о.с.з и представения като доказателство по делото фиш-работна заплата,подписан лично от Т. и е приел,че за процесния период 5.04.2018г.-14.04.2018г.дължимата му се сума е 174,68 лв./от която 134,21 лв.за пет отработени дни, 56,37 лв. обезщетение от НОИ и 26,84 лв. обезщетение по чл.224КТ за неплатен годишен отпуск,след приспаднати удръжки/,която е изплатена от работодателя.Съобразно изложеното искът за заплащане на възнаграждение в размер на 330 лв. за процесния период е неоснователен.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. В приложеното изложение към касационната жалба не е направен и опит да се формулира правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон и недопустимост на производството. Тези съображения обаче представляват касационни основания и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, доколкото във фазата по селекция на касационно обжалване ВКС не се произнася относно неправилността на въззивното решение. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт обаче може да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчна да обуслови крайния извод за недопускане на касационно обжалване. Въпреки това за изчерпателност, следва да се посочи, че касаторът не е обосновал наличие на нито една от допълнителните предпоставки за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281,ал.1, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника по касация действително направените и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на 250 /двеста и петдесет/лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба,подадена от И. Т., срещу въззивно решение № 663/04.06.2019 г. по гр.д.№ 779/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл.128, т.2 КТ.
Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 663/04.06.2019 г. по гр.д.№ 779/2019 г. постановено от Варненски окръжен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА И. П. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на „АЛАДИН ФУУДС“ ООД – град София, разноски за настоящата инстанция в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: