3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София 09.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4131/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Ц. Ц. и Л. К. Ц., подадена чрез процесуалния им представител адв. В.Й. против решение № 1750 / 11.07.2019 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 3689/2018 г. в частта, с която е обезсилено определение № 11902/25.05.2018 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1306/2018 г. в частта му, в която е допълнено решение № 128 / 06.01.2018 г.по същото дело,в частта му за разноските, като ответниците Н. Г. Т., Д. А. Т. и М. Н. Т. са осъдени на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на ищците Т. Ц. и Л. Ц. разноски в производството в размер на 3466,67 лв.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, имащо характер на определение в обжалваната част и се иска отмяната му.
В изложението жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следния въпрос: „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК относно правото на страната да представи на съда списък на разноските по чл. 80 от ГПК най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция?“.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частните жалбоподатели въпрос обуславя атакувания съдебен акт и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което обжалването следва да се допусне.
В обжалваното решение имащо характер на определение е прието, че депозираната от ищците пред СГС молба по чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските е частично недопустима, поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото по чл. 248 от ГПК – непредставяне в срока по чл. 80 ГПК на списък с разноските и доказателства.За да достигне до този извод съдът е приел,че подадената молба с товарителница от 5.10.2017 г.,ведно със списъка за разноски е постъпила в съда на 6.10.2017 г.в 13 ч. ,след приключване на последното съдебно заседание по делото в 9,39 ч.
Определението е неправилно,а частната жалба е основателна.
Приложима в настоящия случай е нормата на чл.62,ал.2 ГПК, според която срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. На основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги правилото се отнася и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори. Когато едно процесуално действие е извършено в писмена форма /в случая подаване на молба със списък на разноските/ и това писмено изявление е подадено своевременно в пощата или куриерска служба, но процесуалният документ постъпи в съда известно време след последния ден на срока, срокът по силата на закона е възстановен. Съдът е длъжен да зачете датата, на която процесуалният документ е постъпил в пощата, и ако той е подаден своевременно, срокът не се счита пропуснат. В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС – определение по ч.гр.д. № 118/2009 г. на ВКС; определение по ч.т.д. № 115/2009 г. на ВКС; определение по ч.гр.д № 74/2009 г. на ВКС; определение по ч.т.д. № 546/2008 г. и определение по ч.т.д. № 316/2009 г. на ВКС.
С обжалваното решение съдът не е зачел датата на товарителницата, с която молбата е изпратена по пощата – 05.10.2017 г. и като съобразил датата, на която е заведена в съда – 06.10.2017 г.,13 ч. е приел, че същата е подадена след като последното съдебно заседание е приключило същия ден в 9,39 ч. Съдът е трябвало да приложи чл. 62, ал. 2 ГПК, като в този случай е следвало да съобрази датата на изпращането, а не на получаването в съда. При постановяване на определението по чл. 248 ГПК списъкът по чл. 80 ГПК е бил наличен по делото и е бил съобразен от първоинстанционния съд/т. 11 от ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/, който е уважил искането на ищците за допълване на решение № 128 от 06.01.2018 г., в частта му за разноските, които са осъдени да заплатят ответниците.
Съобразно изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която е обезсиленото определение № 11902 / 25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 1306/2018 г. на Софийски градски съд и определението на Софийски градски съд,като правилно и законосъобразно потвърдено.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1750/ 11.07.2019 г. по в.гр.д. № 3689/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено определение № 11902 / 25.05.2018 г.,постановено по гр.д.№ 1306/2018 г.на Софийски градски съд за допълване на решение № 128/ 06.01.2018 г.по същото дело в частта за разноските.
ОТМЕНЯ решение № 1750/11.07.2019 г. по в.гр.д. № 3689/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която е обезсилено определение № 11902/25.05.2018 г.,постановено по гр.д.№ 1306/2018 г.по описа на Софийски градски съд за допълване на решение № 128/ 06.01.2018 г.по същото дело, в частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11902/25.05.2018 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1306/2018 г. в частта му, в която е допълнено решение № 128 / 06.01.2018 г.по същото дело,в частта му за разноските, като ответниците Н. Г. Т., Д. А. Т. и М. Н. Т. са осъдени на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на ищците Т. Ц. и Л. Ц. разноски в производството в размер на 3466,67 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: