Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
221_12_opr288_87(3)zzd_280(2)gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
С., 02.03. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 221 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. Б., М. П. Б. и М. П. И. срещу въззивно решение № 1590 от 18.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 2219 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 11.05.2011 г. по гр.д. № 13630 /2010 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иск на касаторите срещу [фирма] за разваляне на два договора за прехвърляне на 1 /10 и 9 /10 идеални части от дворно място в [населено място] с площ 380 кв.м. от наследодателя на касаторите на ответното дружество срещу задължение за проучване, проектиране, съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и задължение за изграждане, обективирани в посочени нотариални актове от 28.04.2006 г. и 07.08.2007 г. поради пълна невъзможност за изпълнение на задълженията по същите от ответника.
Насрещната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК (в редакцията и от ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден съгл. пар.26 ПЗР ЗИДГПК), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5,000 лева. Въззивното решение, което е обжалвано, е постановено след датата на влизане в сила на тази редакция на разпоредбата и касационната жалба срещу него е подадена също след тази дата. Разгледаните във въззивното производство искове са оценяеми и съгласно чл.69,ал.1,т.4 ГПК, която препраща към т.2 на същата алинея, цената на иск за разваляне на договор, който има вещни права върху имот, е данъчната оценка на имота.
С исковата си молба ищците са посочили цена на иска 4,979.38 лева, представили са данъчна оценка (л.80), в която цената на земята (дворното място) е 1,520 лева, а оценката на земята заедно с жилище, два навеса и второстепенна сграда е 7,824.40 лева.
Ищците са предявили обективно и субективно съединени искове за разваляне на два договора, всеки един от ищците, които са преживяла съпруга, син и дъщеря на починалия прехвърлител на дворното място, е предявил исковете за своята част от наследството (1 /3), поради което цената на всеки един от исковете е под 5,000 лева.
Следователно касационната жалба на всеки един от тримата е недопустима и съгласно приетото с чл.286,ал.1,т.3 ГПК следва да бъде върната.
С оглед изхода от спора жалбоподателите нямат право на разноски, искането на ответника за присъждането на разноски е основателно за сумата 1,000 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Връща касационната жалба на П. Й. Б., М. П. Б. и М. П. И. срещу въззивно решение № 1590 от 18.11.2011 г. по въззивно гр.д. № 2219 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.
Осъжда П. Й. Б., М. П. Б. и М. П. И. да заплатят на [фирма] сумата 1,000 лева разноски в касационното производство.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.