О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София 28.01.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4513/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Е. К. – пълномощник на М. Т. Т.- К., против решение № 31/26.03.2014г., постановено от Окръжен съд-Разград по гр. д. № 325/2013г., с което е отменено решение № 69/09.08.2013г., допълнено с постановено по реда на чл.247 ГПК решение на 10.12.2013 г. на Районен съд – Исперих по гр.д. 615/2011 г. в частта, с която С. М. Е. е осъден да заплати на М. Т. Т.-К. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото ПТП на 19.02.2010 г.,за разликата над 6 000 лв. до присъдените 10000 лв. и е отхвърлен иск за разликата от 4 000 лв.Потвърдено е решението в останалата част.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно предпоставките по чл.51,ал.2 ЗЗД за намаляването на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, като се позовава на решение № 45/15.04.2009 г. по т.д.525/2008 г. на ВКС, IІ т.о., решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. 1117/2009 г. на ВКС, IІ т.о., решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. 35/2009 г. на ВКС, IІ т.о., решение № 58/29.04.2011 г. по т.д.623/2011 г. на ВКС, IІ т.о., решение № 59/10.06.2011 г. по т.д.286/2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 153/31.10.2011 г. по т.д. 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т.д.762/2010 г. на ВКС, IІ т.о.
Ответникът по касация С. М. Е. не е заявил становище.
Третото лице помагач ЗК [фирма] е депозирало писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд е приела, че в резултат на ПТП, осъществено между управлявания от С. М. Е. автобус и управлявания от М. Т. Т.-К. лек автомобил, последната е получила телесни увреждания, във връзка с които е претърпяла неимуществени вреди. Съдът, отчитайки вида, характера и тежестта на получените от ищцата увреждания, продължителността на оздравителния процес и последвалите усложнения, е приел, че справедливото обезщетение за претърпените вреди е в размер на 20 000 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е стигнал до извода, че именно поведението на пострадалата е основна причина за настъпването на процесното ПТП, в резултат на което е уважил направеното възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е приел, че съпричиняването от страна на М. Т. Т.-К. е в размер на 70%.
Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения от касатора материалноправен въпрос свързан с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД относно възможността за намаляване размера на дължимото от деликвента обезщетение при съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Безспорна и трайно установена е практиката на ВКС изразена в цитираните от самия касатор решения,така и в ТР № 88/12.09.1962 г. на ОСГК и в ППВС № 17/18.11.1963 г., според която, при съпричиняване на вредоносния резултат с участието на самия увреден, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. В случая обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие на цитираната практика на ВКС, тъй като съдът е обсъдил възражението по чл. 51 ал.2 ЗЗД. Подробно и задълбочено е изследвана причинно-следствената връзка между увреждането и поведението на увредения касатор. Анализирал е и е оценил поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства – експертизи и свидетелски показания, в резултат на което е определил конкретния принос на касатора към настъпването на произшествието.При определянето му се е съобразил с трайно установената съдебна практика на ВКС /включително и цитираните от касатора решения на ВКС/, съгласно която, за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към увреждането, е необходимо не само извършените действия да нарушават предписаните в ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Приел е, че поведението на водача на лекия автомобил е нарушение по смисъла на чл. 20 ЗДвП и не само е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното увреждане, а е и първопричината за настъпването на ПТП.
При този изход на спора на третото лице помагач не се следват разноски на основание чл.78,ал.10 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31/26.03.2014г., постановено от Окръжен съд – Разград по гр. д. № 325/2013 г.
Определението е окончателно
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: