О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София 09.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 128 по описа за 2009 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Д. Н. А.-понастоящем в затвора в гр. С. против определение № 364 от 25.09.2008г. на Сливенски окръжен съд,с което е постановен отказ да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Счита същото за неправилно,поради което иска то да бъде отменено,а делото върнато за произнасяне от страна на Окръжния съд по подадената от него частна жалба срещу разпореждане на Районен съд Сливен за връщане на подадена друга частна жалба.
Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови лични права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,с което се отказва освобождаване от внасяне на държавна такса, което по характера си е такава,че с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото. В хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК- достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба.
Разгледана по същество- същата е и основателна.
Д. Н. А. е подал частна жалба срещу разпореждане на Районен съд Сливен за връщане на друга негова частна жалба,която е била срещу определение по гр.д. № 1656/08г. на РС Сливен за отказване на правна помощ. В това производство Окръжен съд Сливен преюдициално се е произнесъл по чл.83 ал.2 от ГПК и като е констатирал,че лицето не е представило декларация по чл.83 ал.1 т.2 от ГПК е постановил отказ.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на Окръжния съд.
Видно от представеното удостоверение № З* от 9.06.2008г.-на началника на Затвора гр. С.,считано от 13.09.2002г. изтърпява наказание „лишаване от свобода”за срок от 15 години, за извършено от него деяние по чл.116 ал.1 т.3 ,във вр.с чл.115 от НК. Със служебна бележка № 1* от 6.06.2008г., издадена от началника на Затвора- е установено,че лицето работи и месечно получава възнаграждение в размер на 40% от минималната работна заплата за страната /т.е. 60лева/. В отговора на подадената срещу него искова молба с правно основание- чл.99 ал.1 от СК- същият е посочил,че двамата със съпругата си притежават семейно жилище,като жилище има и дъщеря им. Видно от удостоверение за сключен брак,той е на 58години.
При тези данни –настоящата инстанция счита,че са налице достатъчно данни по смисъла на чл.83 ал.2 от ГПК-относно доходите на лицето,имущественото му състояние, семейното положение,трудовата заетост и възрастта,поради което непредставянето на декларация по чл.83 ал.1 т.2 от ГПК-не може да е достатъчно основание за постановяване на отказ от освобождаване от заплащане на такси.
Наличните данни относно това,че лицето е с месечен доход от 60лв.,че е ограничена възможността му да получава повече средства за дълъг период/повече от десет години/-пред вид изтърпяването на наложено наказание „лишаване от свобода”, че не разполага с други начини за набавяне на средства от притежавано имущество /пред вид положението му и факта,че притежава само жилище,което е съсобствено/, обосновават извод за това,че жалбоподателят не разполага с достатъчно налични средства,за да може да заплати следващите се държавни такси. Направеният в обратен смисъл извод на окръжния съд е неправилен,поради което постановеният от него акт следва да бъде отменен. На основание чл. 278 ал.2 от ГПК-въпросът следва да бъде разрешен по същество,като бъде освободен Д. Н. А. от заплащане на дължимата държавна такса за частна жалба срещу разпореждане на Районен съд Сливен за връщане на друга негова частна жалба,която е била срещу определение по гр.д. № 1656/08г. на РС Сливен за отказване на правна помощ. Делото следва да бъде върнато на Окръжен съд Сливен за произнасяне по подадената частна жалба. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 364 от 25.09.2008г. на Сливенски окръжен съд,с което е постановен отказ да бъде освободен Д. Н. А. от заплащане на държавна такса и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА Д. Н. А. ЕГН ********** –понастоящем в Затвора в гр. С. от заплащане на държавна такса по подадената от него частна жалба срещу разпореждане на Районен съд Сливен за връщане на друга негова частна жалба срещу определение по гр.д. № 1656/08г. на РС Сливен за отказване на правна помощ.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Сливен за произнасяне по подадената частна жалба срещу разпореждането на Районен съд Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.