О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр.София, 27.01.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 835/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във връзка с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “”ВАМ П. ”ООД, гр. П. срещу определение №1072/22.10.2009г., постановено по ч.гр.д. №848/2009г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определение на П. районен съд от 4.09.2009г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът Е. Д. С. с фирма “Д” със седалище в гр. П. не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да отхвърли искането на жалбопадателя за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2100.80 лв., заявени като направени разноски по гр.дело №762/2009г., въззивният съд е приел, че не са представени доказателства да са направени такива – не е представено пълномощно и списък на разноските. Що се касае до представените в производството по чл.248 ГПК писмени документи съдът е приел, че пълномощното на адв. К се отнася до друго производство – за обезпечение на иск на ищеца срещу ответника.
Определението не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на посочената от касатора допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Затова формулираният материалноправен и процесуален въпрос за правото на страната за разноски е въпрос значим и за конкретното дело, по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Тъй като обаче по поставения от жалбоподателя правен въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, според която искането за разноски трябва да бъде направено до приключване на устните състезания в съответното производство, както и че адвокатско възнаграждение се присъжда в размер на действително платеното от страната, за което трябва да представя доказателства в същия срок, не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.80 и чл.81 ГПК , които регламентират правото на страната на разноски и тяхното доказване, са ясни и не се налага допълнително изясняване на тяхното съдържание чрез тълкуване.
Що се касае до факта дали са били представени своевременно пълномощното и списъка за разноски по чл.80 ГПК, това са твърдения не по прилагането или тълкуването на определена правна норма, а по преценката на приетите за установени обстоятелства по делото, което не обосновава приложното поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение №1072/22.10.2009г., постановено по ч.гр.д. №848/2009г. от П. окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: