О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София, 13.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 975 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение № 43 от 20.06.2012г. по т.д. № 285/2008г. на Бургаски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 207/29.07.2008г. по т.д. № 360/2007г. на Бургаски окръжен съд и производството по делото е прекратено по предявения иск по чл.135 ЗЗД, поради липса на правен интерес.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът, [фирма], София, сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, а при евентуалното му допускане, се иска потвърждаване на атакувания акт.
Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилено решението на първата инстанция и производството е прекратено по иска по чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца, [фирма], на извършената от [фирма] непарична вноска в капитала на [фирма], въззивният съд, е приел, че правният интерес от иска е отпаднал с оглед обявяване между същите страни на апорта за нищожен, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, с влязло в сила решение по т.д. № 361 / 2007г. по описа на Бургаски окръжен съд. Изложени са съображения, че допустимостта на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД е обусловена от действителността на увреждащите кредитора действия и сделки, тъй като, ако те са нищожни и не пораждат действие, обективно не могат да увредят кредитора, поради което той няма правен интерес за установяване на относителната им недействителност посредством П. иск. Посочено е, че при установена абсолютна недействителност на сделката, кредиторът няма правен интерес от прогласяване на относителна недействителност на същото правно действие.
Допускането на касационното обжалване, на първо място, се извежда от твърдението за недопустимост на атакувания акт, поради липса на предпоставките за възобновяване на спряното на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК /отм./ производство по иска по чл.135 ЗЗД до приключване на производството по предявени искове по чл.26 ЗЗД, с предмет на двете дела- един и същ апорт. Основание за спиране на обусловеното производство, образувано по П. иск, е преюдициалността на спора за нищожност на сделката по обуславящото дело, с предмет- обективно съединени искове за прогласяване на абсолютната недействителност на апортната вноска на няколко различни основания. Настоящата инстанция намира, че твърдението за липса на предпоставките за възобновяване на производството от съда по иска по чл.135 ЗЗД е неоснователно, тъй като към момента на възобновяването преюдициалният спор за наличие на абсолютна недействителност на атакуваната сделка е бил разрешен окончателно със сила на пресъдено нещо, с оглед влязлото в сила решение по един от обективно съединените искове за прогласяване на нищожността на апорта /поради липса на съгласие/. Ирелевантно за производството, образувано по П. иск, е на какво основание е прогласена нищожността на апорта и дали сделката е нищожна и на други основания по чл.26 ЗЗД. Като е зачел силата на пресъдено, формирана относно преюдициалния спор за нищожността на апорта, апелативният съд е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл.220, ал.1 ГПК /отм./.
С оглед горното, не се доказва поддържаната от жалбоподателя евентуална недопустимост на въззивното решение.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като значими за изхода на делото, процесуалноправните въпроси: 1. при предявен конститутивен иск правният интерес предполага ли се или е необходимо да бъде извършена конкретна преценка дали такъв е налице; и 2. допустим ли е иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо кредитор на дадена сделка, ако същата е прогласена за нищожна. Поддържа, че формулираните правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като по първия въпрос, наред с допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят се позовава и на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата, като в подкрепа на това е представено решение № 861/ 15.05.2002г. на ВКС по гр.д. № 1154/2001г., V ГО.
Поставените от касатора въпроси са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск по чл.135 ЗЗД, и обуславят изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд да обезсили решението на първата инстанция е липсата на правен интерес от провеждането на П. иск при прогласяване със сила на пресъдено нещо между същите страни на нищожността на сделката, предмет на иска по чл.135 ЗЗД.
Въпреки осъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице твърдяното от касатора противоречие на обжалвания акт с цитираната съдебна практика. В решение № 861 / 15.05.2002г. на ВКС по гр.д. № 1154/2001г., V ГО, е посочено, че искът по чл.70, ал.1 ТЗ е конститутивен, а не установителен, поради което наличието на правен интерес не е положителна процесуална предпоставка за провеждането му. За разлика от представеното решение, в атакуваното с настоящата жалба въззивно решение е даден отговор на въпроса за съотнасянето на исковете по чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД и значението на уважаването на първия иск относно допустимостта на втория иск. Ето защо, настоящият състав приема, че не е осъществено допълнителното основание по т.2 от чл.280, ал.1 от ГПК – наличие на противоречие между разрешаването на идентични правни въпроси, дадени в обжалваното решение, и приложеното към жалбата казуално решение на ВКС.
Липсва и формално наведената без конкретна мотивировка допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е налице нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Изложените от касатора съображения се основават единствено на факта, че по въпросите липсва задължителна практика на ВКС, като се навеждат и доводи на база на застъпени в правната теория становища. Несъществуването на задължителна съдебна практика по поставените от касатора процесуалноправни въпроси, обаче, само по себе си не доказва, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложените правни доводи в доктрината, не основават наличие на която и да е от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, поради което не следва да се обсъждат.
Предвид изложеното, не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 20.06.2012г. по т.д. № 285/2008г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.