4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 25.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 579/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 504 от 14.03.3012 г., постановено по в. гр. д. № 253/2012 г. на Варненски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 4536 от 11.11.2011 г. по гр. д. № 1641/2011 г. на Варненски районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че [фирма] не дължи на [фирма] сумата 24 492.35 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 17.02.2010 г. до 12.08.2010 г., начислена за обект в [населено място], КК „Св. Св. К. и Е.”, с кл. № [ЕГН], аб. № 1575056, въз основа на справка за корекция на сметки при неточно измерване на електрическа енергия № 12140/19.10.2010 г. по чл.38, ал.3, т.1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ, по фактура № [ЕГН]/26.10.2010 г. и договор за продажба на електроенергия, и са присъдени разноски на ответника.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК, подробно развити в жалбата. К. моли за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на направените в процеса разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроса за наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско измерване. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с необходимостта от промяна на създадената от Върховния касационен съд, но неправилна според касатора, съдебна практика по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.98б от Закона за енергетиката.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за несъществуване на задължение за плащане на сумата 24 492.35 лв., начислена от ответника с фактура № 12140/19.10.2010 г. въз основа на справка по чл.38, ал.3, т.1 от Общите условия към договора за пренос на електрическа енергия като корекция на потребена, неотчетена и неплатена електроенергия за исковия период, Варненски окръжен съд е приел, че ответникът [фирма] не е провел пълно доказване на факта, че е доставил, а ищецът – потребил, количествата електроенергия, за които е изготвена корекционната сметка. Изложени са съображения, че при липса на ангажирани доказателства за реално консумираната през исковия период електроенергия, извършеното едностранно изчисляване и коригиране на сметката за минал период ще позволи на доставчика да получи цена за недоставена и съответно неползвана от потребителя електрическа енергия. Като се е позовал на задължителна практика на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, въззивният съд е мотивирал становище, че клаузата в приетите от ответното дружество общи условия, регламентираща право за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите, без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната енергия, е неравноправна по смисъла на чл.146, т.16, т.14 и т.18 З. и поради това нищожна, с оглед на което не обосновава правомерност на извършената корекция и дължимост на начислената с № 12140/19.10.2010 г. сума.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е изпълнено допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпроса за правната възможност доставчикът да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през минал период електрическа енергия е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения – напр. решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 57/28.05.2012 г. по т. д. № 436/2011 г. на ІІ т. о. и др. В посочените решения, както и в цитираните от въззивния съд решения – решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. и решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 255/2010 г., Върховният касационен съд се е произнесъл, че : Извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишено от законово основание; Коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност; Доставчикът на електроенергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с клаузи в приети от самия него общи условия, които поради неравноправния си характер са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. При наличие на задължителна практика по обусловилия изхода на делото правен въпрос искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно. Настоящият съдебен състав поддържа изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика, която е съобразена и от въззивния съд, а фактът, че касаторът я счита за неправилна, сам по себе си не налага промяната й в желаната от него насока.
Не може да бъде споделена тезата в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради явното противоречие между създадената от Търговска колегия на ВКС задължителна практика и практиката на Гражданска колегия на ВКС по въпроса за правоприлагането по аналогия в случай на празнота в правото. Задължителната практика по значимия за изхода на делото правен въпрос, създадена от Търговска колегия на ВКС, се базира на съществувалата към момента на възникване на спорното правоотношение законодателна уредба на правоотношенията по доставка и потребление на електрическа енергия. Отричането на правото на доставчика да коригира сметките на потребителите за вече доставена и начислена електроенергия е последица от отсъствието на призната по законодателен път възможност за извършване на такава корекция, а не от празнота в закона или в правото, пораждаща необходимост от правоприлагане по аналогия.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски окръжен съд решение по в. гр. д. № 253/2012 г. .
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 250 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.06.2012 г., уговорено и платено за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504 от 14.03.3012 г., постановено по в. гр. д. № 253/2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], Бизнес парк В., сграда № 6, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], сумата 250 лв. /двеста и петдесет лв./ – деловодни разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :