2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 161/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 24.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 161/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решението от 20.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 14277/2011 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д състав, с което е потвърдено решението от 22.04.2011 год. по гр.дело № 45273/2009 год. на Софийския районен съд, 32-ри състав за приемане за
– установено по предявените от А. Г. П., ЕГН [ЕГН], Б. С. Н., ЕГН [ЕГН], И. Б. С., ЕГН [ЕГН], П. Н. П., ЕГН [ЕГН], Н. А. П., ЕГН [ЕГН], М. А. В., ЕГН [ЕГН], Н. Я. Л., ЕГН [ЕГН], В. К. Л., ЕГН [ЕГН], Е. Т. М., ЕГН [ЕГН], Х. В. М., ЕГН [ЕГН], А. В. Р., ЕГН [ЕГН], Й. С. И., ЕГН [ЕГН], С. А. Ц., ЕГН [ЕГН], И. В. Т., ЕГН [ЕГН], К. С. Ц., ЕГН [ЕГН], М. Д. Т., ЕГН [ЕГН], А. С. Д., ЕГН [ЕГН], всички на съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.16-адв.К. П. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу Р. И. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], че А. Г. П., Б. С. Н., И. Б. С., П. Н. П., Н. А. П., М. А. В., Н. Я. Л., В. К. Л., Е. Т. М., Х. В. М., А. В. Р., Й. С. И., С. А. Ц., И. В. Т., К. С. Ц., М. Д. Т., А. С. Д. са собственици на УПИ VІІІ-111, кв.6 по плана на [населено място], м.”в.з.Киноцентъра-ІІІ част”, с площ от 950 кв.м., при граници по скица: път, УПИ ІХ-112, УПИ VІІ-121, УПИ ХVІІ-114, УПИ ХVІ-115;
– с осъждане Г. Г. Ф., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к.”М. ІV” [жилищен адрес] да предаде на основание чл.108 от ЗС на А. Г. П., ЕГН [ЕГН], Б. С. Н., ЕГН [ЕГН], И. Б. С., ЕГН [ЕГН], П. Н. П., ЕГН [ЕГН], Н. А. П., ЕГН [ЕГН], М. А. В., ЕГН [ЕГН], Н. Я. Л., ЕГН [ЕГН], В. К. Л., ЕГН [ЕГН], Е. Т. М., ЕГН [ЕГН], Х. В. М., ЕГН [ЕГН], А. В. Р., ЕГН [ЕГН], Й. С. И., ЕГН [ЕГН], С. А. Ц., ЕГН [ЕГН], И. В. Т., ЕГН [ЕГН], К. С. Ц., ЕГН [ЕГН], М. Д. Т., ЕГН [ЕГН], А. С. Д., ЕГН [ЕГН], всички на съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.16-адв.К. П. владението на УПИ VІІІ-111, кв.6 по плана на [населено място], м.”в.з.Киноцентъра-ІІІ част”, с площ от 950 кв.м., при граници по скица: път, УПИ ІХ-112, УПИ VІІ-121, УПИ ХVІІ-114, УПИ ХVІ-115.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Г. Г. Ф., представляван от адвокат Н. Г. Г., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: „Дали в полза на приобретател на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ може да тече кратка придобивна давност”, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд каквато не сочи.
От ответниците по касация А. Г. П., Б. С. Н., И. Б. С., П. Н. П., Н. А. П., М. А. В., Н. Я. Л., В. К. Л., Е. Т. М., Х. В. М., А. В. Р., Й. С. И., С. А. Ц., И. В. Т., К. С. Ц., М. Д. Т. и А. С. Д., представлявани от адвокат К. Х. П. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция, за каквито липсват данни да са сторени.
Постъпила е и втора касационна жалба, подадена от Р. И. Б., представлявана от Д. Д., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК без да представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване, за което пълномощникът е уведомен лично на 30.10.2013 год. за предоставянето на едноседмичен срок за отстраняване на тази нередовност.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е установена материалноправната легитимация по предявения иск по чл.108 ЗС на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция тъй като представените решения на ПК”В.” София отговарят на изискванията на чл.13, ал.4, ал.5 и ал.6 във връзка с чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, при което е съобразена практиката по чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, обобщена в ТР № 6/2006 год., където е прието, че приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност, а от гласните доказателства не е установено да е упражнявана фактическа власт върху процесния имот след 21.11.1997 год. в рамките на общата десетгодишна давност. Споделено е приетото от районния съд, че не следва да се зачита вещно-транслативния ефект на продажбата от 07.08.1968 год. от ТКЗС”Г. К.” на З. Б. Я. както е по нот.акт № 128, т.ХVІІІ, дело № 3342/1968 год. на първи нотариус при С. народен съд и на основание чл.272 ГПК са напълно споделени мотивите на районния съд относно предявените искове.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Позоваването на ТР № 10/2012 год. на ОСГК на ВКС е неоснователно от страна на жалбоподателката Р. И. Б. тъй като нито пред първата, нито във въззивната инстанция са ангажирани доказателства, че е правоприемник на З. Б. Я.-липсва удостоверение за наследници и завещание на каквито се позовава в писмения отговор по чл.131 ГПК –лист 52 от първоинстанционното дело.
Всъщност доводите на касаторите се свеждат до твърдяни и в касационните жалби нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 14277/2011 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ