3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София,23.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3665/2014
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 8025 от 15.04.2014 г. по ч. в. гр. д. № 3706/2014 г. на Софийски градски съд, І въззивен брачен състав. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 28 състав определение от 09.12.2013 г. по гр. д. № 57136/2012 г., с което е прекратено производството по делото и са обезсилени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.02.2009 г., издадени по гр. д. № 6446/2009 г. на СРС, 28 състав.
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че при преценката за наличие на предпоставките по чл. 238, ал. 2 ГПК съдът не е взел предвид обстоятелството, че за първото заседание по делото от 13.11.2013 г. ищецът е бил редовно уведомен и се е явил чрез своя процесуален представител, но не е изложил съображения дали за следващото заседание, проведено на 09.12.2013 г., когато е постановено прекратяване на производството, същият е бил редовно призован и представляван, както и дали е била спазена процедурата по чл. 142, ал. 1, изр. 2 ГПК. Освен това, според частния касатор, съдът не е обсъдил заявените в частната му жалба доводи за наличието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано по въпроса: „Следва ли съдът по искане на ответника и при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК да прекрати делото с присъждане на разноски в съдебно заседание, което не е първото заседание по делото”.
Ответникът – Я. М. К. от [населено място] – заявява становище за неоснователност на частната касационна жалба по съображения в писмен отговор от 04.08.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото и са обезсилени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.02.2009 г., издадени по гр. д. № 6446/2009 г. на СРС, 28 състав, въззивният съд е преценил за осъществени предпоставките за упражняване от страна на ответника на едно от алтернативно предвидените в чл. 238, ал. 2 ГПК права, а именно – за прекратяване на образуваното срещу него исково производство. Този извод е формиран на база приетите от съда за безспорно установени обстоятелства, че: ищецът не се явил в проведеното на 09.12.2013 г. първо съдебно заседание; за това заседание същият е бил редовно уведомен от предходното заседание, което не се е състояло поради нередовно призоваване на ответника; ищецът не е взел становище по изпратения му отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие.
По отношение искането за отмяна на първоинстанционния акт по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК, решаващият състав е преценил, че същото не подлежи на обсъждане в производството по подадената частна жалба, тъй като в случая не се касае за неприсъствено решение, а до упражняване на другото алтернативно право по чл. 238, ал. 2 ГПК – за прекратяване на производството по делото.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от частния касатор въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Начинът, по който е формулиран, сочи, че отговорът на този въпрос предпоставя извършване на преценка за правилността на съдебния акт, каквато, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на самия касационен контрол и е извън предмета на производството по допускането му. Изводът за това, дали следва да бъде прекратено производството по делото при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК и дали проведеното на 09.12.2013 г. съдебно заседание се явява „първото заседание по делото” по смисъла на чл. 238, ал. 2 ГПК, е изцяло в правомощията на инстанцията по същество и е обусловен от конкретните факти по делото.
Независимо от изложеното, дори и да се счете за обуславящ, формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не обосновава допускане на касационния контрол на единствено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са налице предвидените в тази норма две кумулативни предпоставки. Именно защото е предпоставен от преценката на конкретните данни по делото, решаването на този въпрос не може да се счете значимо нито за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИНОНО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 8025 от 15.04.2014 г. по ч. в. гр. д. № 3706/2014 г. на Софийски градски съд, І въззивен брачен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: