2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 421/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 24.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осемнадесет февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 421/2016 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 2/29.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № С-29/2008 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав, с което са отхвърлени предявените от И. Б. Б. и С. Б. Б. срещу (ИА”ВКВПД”) искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на дворно място с площ от 1548 кв.м., находящо се в [населено място] [улица], представляващо имот пл.№ ***, кв.***, кадастрален лист *** по неодобрения кадастрален план на местността „Л.” ведно с построената в лицевата част на имота сграда със застроена площ от 182 кв.м. и разгъната площ от 500 кв.м.
Недоволни от въззивното решение в обжалваната част са жалбоподателите И. Б. Б. ЕГН [ЕГН] и С. Б. Б. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], представлявани от адвокат М. И. Й., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК по въпросите:
1. Кога държавният имот е предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС като основание да притежава качеството на публична държавна собственост?
2. Възстановява ли се правото на собственост при промяна на предназначението на отчуждения недвижим имот?
3. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, които по закон се събират служебно от съда, за да приложи императивна материалноправна норма при положение, че във въззивната жалба не е направено оплакване за нарушението й, а фактите, които предполагат прилагането й са останали неизяснени и неизследвани в хода на съдебното производство?
4. С какви доказателствени средства се доказва дали даден недвижим имот, представляващ част от комплекс държавна собственост, може да се отдели като самостоятелен обект, съобразно нормативите за устройство на територията, необходими ли са специални знания за установяване на това обстоятелство и следва ли да се изслуша съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на този въпрос?
5. Когато съдът отхвърля заключението на вещото лице или когато при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, длъжен ли е да мотивира преценката си и да посочи причините, поради които не възприема това заключение?
6. Следва ли да се допусне възстановяване на имот, който формално е включен като площ в изграден след одържавяването му комплекс, но реално не е законно променян и реконструиран и не се използва за нуждите на изградения комплекс?
От ответника по жалбата ИА”ВКВПД” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представляван от главен юрисконсулт Г. И. Б. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
От А. на М. с. на Р. Б., представлявана от главен юрисконсулт Е. Й. К., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищците/касатори/ Б. С. Б. е бил собственик на процесния имот, от когото е отчужден със заповед № 667/1951 год. на МКСБ за обществена нужда – държавен репрезентативен дом, а според А. № 4149/25.09.1961 год. площта е 58800 кв.м., съставляваща кв.***, *** и *** и е предоставено на МВР-УБО, а върху терена е построена представителна сграда, попадаща в терена на Р. „Л.” като с решение № 1050/29.12.1997 год. е предоставен на МО и МС за представителни нужди, но липсват данни да е престанал да бъде публична държавна собственост, което в случая е пречка за реално връщане на отчуждения имот. Взети са предвид приетите заключения на техническите експертизи, според които имотът не съществува във вида и обема, в който е бил отчужден, включително в частта относно затревената площ, която функционално е част от осъщественото комплексно мероприятие, а резиденцията и затревеният към нея терен представляват едно функционално цяло, поради което е недопустимо да се реституира част от реализирания функционален комплекс. При косвен съдебен контрол е прието за установено, че не са налице материалноправните предпоставки на реституционния закон, поради което ищците не се легитимират като собственици на процесния имот понеже случаят попада в приложното поле на чл.2, ал.7 от ЗОСОИ.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касаторите се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Представените решения на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, постановени в производство по чл.290 от ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 61/26.05.2014 год. по гр.дело № 7685/2013 год. на второ отделение касае приложението на чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС, чл.17, ал.2 от КРБ и чл.17, ал.5 от КРБ и обжалваното решение не му противоречи;
Решение № 54/08.05.2015 год. по гр.дело № 4484/2014 год. на същото отделение е отменително и е свързано с приложението на чл.2, ал.1, 2 и ал.3 от ЗВСВОНИ, но във връзка с чл.19 от ЗУТ;
Решение № 487/30.12.2010 год. по гр.дело № 381/2010 год. на същото отделение е отменително, но е относимо към чл.2, ал.1 и ал.5 от ЗОСОИ, чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС;
Решение № 58/13.02.2012 год. по гр.дело № 408/2010 год. на първо отделение е отменително, но по иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР;
Решение № 1392/27.11.2006 год. по гр.дело № 2055/2005 год. на четвърто отделение е постановено в производство по чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК по иск с правна квалификация чл.109 от ЗС и не представлява задължителна практика.
Поради отсъствие на предпоставките, уредени в чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2/29.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № С-29/2008 год. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ