О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 376/2017 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], представлявана от синдиците А. Д. и К. М., чрез процесуалния й представител, срещу определение № 4162 от 14.12.2016 г. по в.ч.гр.д. № 5904/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено разпореждане № 28463 от 01.11.2016 г. по т.д. № 6958/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав за връщане на подадената от банката частна жалба вх. № 123905/03.10.2016 г. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, с което банката е осъдена да заплати на [фирма] разноски в размер на 400 лева.
Частният касатор поддържа доводи за незаконосъобразност на атакувания въззивен съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената частна жалба.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди инвокираните доводи на страните относно тези доказателства. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложена задължителна практика на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита за правилно атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакувания съдебен акт, въззивният съд е приел, че съобщението за постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на първата инстанция е връчено на отбелязаната в него дата – 21.09.2016 г. на юрисконсулт на банката, с посочване на име и длъжност на получателя. Изведен е извод за редовност на това връчване, при спазване изискванията на чл.50, ал.3 ГПК, поради което е възприето становището на Софийски градски съд за просрочие на постъпилата на 03.10.2016 г. частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК, обосновало връщането й с постановеното разпореждане от 01.11.2016 г.
Решаващият състав на Апелативен съд – София е отхвърлил като неоснователни доводите на частния жалбоподател, че съобщението следва да се счита за връчено на 27.09.2016 г., когато е входирано в деловодството на банката. Изложени са съображения, че тази дата е ирелевантна за началото на срока за въззивно обжалване на определението на Софийски градски съд, с оглед приложените книжа, удостоверяващи редовността на съобщаването му на 21.09.2016 г.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, имащо характер на преграждащо по см. на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Поставените от частния касатор правни въпроси, относими към вменените задължения на съда при осъществяване на правораздавателната му дейност, по принцип са релевантни към всяко дело. В случая обаче липсват данни за допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.12 и чл.235 ГПК, на която се позовава частният касатор.
При постановяване на процесуалния съдебен акт, предмет на частната касационна жалба, съдебният състав на Апелативен съд – София е съобразил редовността на връченото съобщение за постановеното на 15.09.2016 г. определение по чл.248 ГПК именно въз основа на приложените по делото книжа, удостоверяващи спазването на чл.50, ал.3 ГПК. В мотивите към въззивното определение са преценени всички оплаквания, инвокирани в частната жалба, с извод за тяхната неоснователност. При ясно и четливо изписване на датата на връчване – 21.09.2016 г., от когато е започнал да тече срок за въззивно обжалване на определението, липсва основание за зачитане на други доказателства, касаещи момента на връчване на съобщението. Непрецизното посочване, от страна на първата инстанция, на деня, поставящ началото на този срок – 23.09.2016 г. вместо 21.09.2016 г., не променя изводът за просрочие на частната жалба с вх. № 123905/03.10.2016 г., а от друга страна не сочи на нечетливо или непълно изписване на датата на връчване, както необосновано се поддържа от частния касатор. Обстоятелството кога страната ще заведе/входира в своето деловодство съответните съдебни книжа правилно е счетено за ирелевантно от въззивната инстанция.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4162 от 14.12.2016 г. по в.ч.гр.д. № 5904/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: