5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София, 06.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4595/2018 г.
Производството e образувано по частна жалба с вх. № 5081/12.10.2018 г. на Г. В. В., приподписана от назначения по делото адвокат С. С. срещу определение № 321/01.10.2018 г. по гр. дело № 387/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 3194/30.04.2018 г., подадена от Г. В. срещу определение № 274/11.04.2018 г. по гр.д. № 700/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е указано на ищеца, че има възможност да доведе исканите от него свидетели, а при призоваване на същите от съда, следва да внесе депозит, като е потвърдено определение № 274/11.04.2018 г. по гр. дело № 700/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч в частите, с които е прекратено производството по делото и в полза на Министерството на финансите са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не представя отговор.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез юрк. В. Б., представя отговор в срок, с твърдения за законосъобразност на въззивното определение и липса на основания за допускане до касационен контрол.
Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството, образувано по частната жалба, вх. № 5081/12.10.2018 г. на Г. В. В. против определение № 321/01.10.2018 г. по гр. дело № 387/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т., в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 3194/30.04.2018 г., подадена от Г. В. срещу определение № 274/11.04.2018 г. по гр. дело № 700/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е указано на ищеца, че има възможност да доведе исканите от него свидетели, а при призоваване на същите от съда, следва да внесе депозит, е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Оплакванията на жалбоподателя за процесуална недопустимост на въззивното определение са неоснователни. Същият поддържа, че частната жалба против определението на първоинстанционния съд в частта, с която му е указано, че има възможност да доведе исканите от него свидетели, а при призоваване на същите от съда, следва да внесе депозит, е „искането на Г. В. да бъде освободен от заплащане на деловодни разноски“. От съдържанието на частната жалба, с която е сезиран въззивният съд не може да се направи констатацията, твърдяна от частния жалбоподател. С оглед на посочения от последния предмет на обжалване – определението на окръжния съд в същата част, оплакванията във въззивната частна жалба и предявения петитум, апелативният съд е направил законосъобразен извод, че е сезиран с частна жалба против определението на първоинстанционния съд в описаната по – горе част. Определението на апелативния съд е постановено при наличие на право на частна жалба и надлежното й упражняване. Същото определение е постановено от надлежен орган – въззивен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, съдържа ясен диспозитив и мотиви. Затова ВКС в настоящия си състав намира, че определението на апелативния съд е валидно и процесуално допустимо.
Същото е правилно. Изводите на съда за недопустимост на частната жалба са законосъобразни, предвид кръга на определенията, срещу които страните могат да подават частни жалби. Правилно е тълкувана нормата на чл. 274, ал. 1 ГПК и обосновано е приетото от състава на въззивната инстанция, че първоинстанционното съдебно определение в частта, с която е указана на ищеца необходимостта от внасяне на разноски при призоваване на свидетели, не попада в нито една от двете категории обжалваеми определения. Поради това правилно въззивният съд е оставил подадената жалба без разглеждане като процесуално недопустима. С оглед на изложеното, въззивното определение следва да бъде потвърдено в тази част.
Производството, образувано по частната жалба против определение № 321/01.10.2018 г. по гр. дело № 387/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т., в частта му, с която е потвърдено определение № 274 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 700/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч в частите, с които е прекратено производството по делото по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на финансите е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „При наличието на конкретен специализиран държавен орган, на когото е възложена отговорността за осъществяване на конкретно държавно правомощие, който е пасивно легитимиран да отговаря за вреди по иск с правно основание чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, допустимо ли е обективно съединяване на иск, с който се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на Държавата по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 47 от Х. на основните права в ЕС, вр. с чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 7 от Конституцията. Искът срещу държавата, предявен по реда на чл. 49 от ЗЗД недопустим ли е щом е съединен с иск по чл. 2 ЗОДОВ, преди произнасяне на съда по основателността му“. Поддържа се противоречие с решение № 133/29.06.2016 г. по гр. дело № 5002/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 581/30.09.2010 г. по гр. дело № 1019/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 223/12.07.2011 г. по гр. дело № 900/2010 г. на ВКС, III г.о.
Не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в производството по ЗОДОВ, по искове за обезщетяване на вреди, причинени в процеса на осъществяване на държавни властнически правомощия, както е в случая, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни отношения. По тази причина е, приел, че процесуално легитимирани ответници по иска са държавните органи, от чиито незаконни актове са причинени твърдените вреди. Те са представители на държавата и министъра на финансите не е легитимиран като страна в производството по ЗОДОВ.
Цитираните въпроси са формулирани, без да бъдат съобразени посочените мотиви на въззивния съд. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС правните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са единствено тези, по които се е произнесъл въззивния съд и които са обусловили изхода на спора. В конкретния случай въпросите на касатора не са формирани от решаващите мотиви на апелативния съд. За това в изложението лисват общи основания, а правната последица от отсъствието на общи основания е недопускане на касационен контрол. Правните въпроси не се въвеждат служебно от касационния съд. При липсата им не се разглеждат сочените допълнителни основания, в случая приложената практика, по която частният жалбоподател е задължен да мотивира твърдението си за противоречие между разрешенията на въззивния съд и касационния съд, а в случая изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосноваване на допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението в жалбата за предявяване на искове по чл. 49 ЗЗД и искове по ЗОДОВ не се подкрепя от данните по делото. Исковете се предявяват с обстоятелствена част и петитум, а претенцията в конкретния случай е единствено по реда на ЗОДОВ. Следва да се отбележи, че представените от частния жалбоподател съдебни актове на ВКС в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, също не са годни да изпълнят ролята си на допълнително основание за допускане до касация. Решение с № 581/30.09.2010 г. по гр. дело № 1019/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 223/12.07.2011 г. по гр. дело № 900/2010 г. на ВКС, III г.о. са ирелевантни за процесния казус, тъй като засягат гражданско-правни отношения между равнопоставени субекти, а решение № 133/29.06.2016 г. по гр. дело № 5002/2014 г. на ВКС, III г.о., макар и образувано срещу същите ответници, касае различен правен спор – предявен е иск по чл. 49 ЗЗД, като отговорността на държавата се търси за това, че не е изпълнила задължението си по чл. 13 ЕКЗПЧОС – фактическа обстановка изцяло различна от твърденията на В., изложени в исковата молба.
С оглед на изложеното ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 321/01.10.2018 г. по гр. дело № 387/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т., с която е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 3194/30.04.2018 г., подадена от Г. В. В. срещу определение № 274/11.04.2018 г. по гр. дело № 700/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е указано на ищеца, че има възможност да доведе исканите от него свидетели, а при призоваване на същите от съда, следва да внесе депозит.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 321/01.10.2018 г. по гр. дело № 387/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено определение № 274 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 700/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч в частите, с които е прекратено производството по делото и в полза на Министерство на финансите е присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт, като са присъдени разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: