О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 09.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3280/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№93993/12.7.2017 г., подадена от адв. Е. Е. – процесуален представител на ответника по исковата молба Б. С. Т. от [населено място] против въззивно решение №3352/16.5.2017 г. по гр.д.№9603/2016 г. по описа на Софийския градски съд, II – Д състав, с което е Признато за установено, че Б. С. Т. дължи на В. Г. Ш. по искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.285 ЗЗД сумата 12 лева – съдебна такса, преписи, и 6 лева – заплатена от кредитора съдебна такса преписи. В останалата част, с които е признато за установено, че Б. С. Т. дължи На В. Г. Ш., съответно 4744 щатски долара – неплатено адвокатско възнаграждение, и 200 лева – заплатена такса за банков превод, решението на първата инстанция е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела следното:
„Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ – изложените по – горе доводи на въззивницата за необоснованост и нарушение на материалния и процесуален закон. Задължението за заплащане на адвокатски хонорар може да възникне единствено като последица от сключен между съответния адвокат и неговите клиенти договор за правна помощ, представляващ договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД уговорен от страните възмезден характер. Дължи се адвокатско възнаграждение, уговорено с договор между адвокат и клиент с оглед изхода от едно гражданско дело. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е формирал правилни фактически и правни изводи относно елементите от фактическия състав на възникналото между страните правоотношение по договор за поръчка от 21.08.2007г. по силата на който ищеца е поел задължение за „консултации и процесуално представителство по съд и съдебно – изпълнителни дела, свързани с неизпълнение на договор за заем с Е. Й. П. от 01.07.2003г.”, като е договорено възнаграждение – „9 488 щ. д.“ Настоящата съдебна инстанция намира, че няма пречки страните да договарят адвокатско възнаграждение обусловено от крайния резултата в случая 5% от пазарната стойност на имотите. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК-.решение № 86 ОТ 20.05.2013 Г. по гр. д. № 143/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Въззивният съд намира, че е правилен извода на първоинстанционния съд, че с оглед разпоредбата на чл.36 от ЗА е недопустимо адвокатското възнаграждение да бъде заплатено след като възложителя реално получи парите си. Правилен е и извода на първоинстанциониня съд, че предвид на това, че с посочения договор за поръчка страните са уговорили предоставянето на правна помощ за две услуги, като не са уговорили отделно възнаграждението за всяка една от тях, то за всяка една от тях се дължи половината от общия размер на възнаграждението, като и извода, че по делото са ангажирани доказателства само за изпълнение на втората от тях, а именно и процесуално представителство пред съд във връзка с неизпълнение на договор за заем с Е. Й. П. от 01.07.2003г. С оглед на това искът в частта за сумата 4 744 щ.д. относно втората уговорена от страните услуга-процесуално представителство по съдебно е основателен и следва да бъде уважен. Този извод на първоинстанционния съд не се променя с оглед обсъдените в мотивната част приети по делото писмени доказателства- договор от 13.06.2011г. за прана защита и съдействие- услуги по съдебно-изпълнителното дело, заведено от ЧСИ М. Б., с№2729/2011г. и удостоверение на ЧСИ М. Б. от 04.08.2011г.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстнациония съд е дал неправилна квалификация на исковите претенции на ищеца за сумите: 12 лв. , представляваща – съдебна такса – преписи – квитанция №0825587/30.01.2012г. по гр.д. №4138/2007г. по описа на СГС и 8 лв. – заплатена от кредитора съдебна такса – преписи – квитанция №0851073/07.02.2012г. по гр.д. №4138/2007г. по описа на СГС, като такива с пр.осн.чл.59 ал.1 от ЗЗД. Въззивна инстанция намира, че посочените суми, представляват направени от изпълнителя по договора за поръчка разходи във връзка с изпълнение на същата за която е ангажирал доказателства по делото, поради което същите намира основание чл.284 от ЗЗД и следва да бъдат уважени изцяло.
В съответствие с гореизложеното първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/ за сумата от 4 744 щатски долари като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Решението в останалата му част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 415 ал.1, вр.285 от ЗЗД за сумите 12 лв. – съдебна такса – преписи – квитанция №0825587/30.01.2012г. по гр.д. №4138/2007г. по описа на СГС и 8 лв. – заплатена от кредитора съдебна такса – преписи – квитанция №0851073/07.02.2012г. по гр.д. №4138/2007г. по описа на СГС., следва да бъде отменено, като предявения иск за посочените суми бъде уважен изцяло.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено молба, се твърди, че постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво и от съдилищата в страната и е от значение за точното прилагане на закона. По-нататък в изложението се сочи, че изводите на съда са неправилни, тъй като противоречат на материалноправни норми – чл.чл. 9 и 280 ЗЗД и чл.36 ЗАдв., както и т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Ш. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Постъпила е и молба от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. Е., с възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника по касация.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, отговора на ответника по касация и допълнителната молба на процесуалния представител на касатора намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар, че се сочи, че такива са налице. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа описание на факти и обстоятелства, както и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като доказателства за тяхното извършване не са представени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №3352/16.5.2017 г. по гр.д.№9603/2016 г. по описа на Софийския градски съд, II – Д състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация за присъждане в негова полза на разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: