О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 110
София, 26.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари……………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 1572/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 179 от 26.03.2009 година по гр.д. N 884/2008 година на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят В. Ц. В. от София, чрез пълномощника му адв. И. А. от САК, изразява недоволство от въззивното решение в частта, с която искът му за обезщетение за имуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата на РБ е отхвърлен за разликата между уважения размер от 300 лева и претендирания от 7 619 лева, както и в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата между 9 000 лева до определения с първоинстанционното решение размер от 15 000 лева. Недоволен от решението е останал и ответникът Апелативна прокуратура – София, който го обжалва в частта, с която е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер от 9 000 лева.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева.
1. Жалбоподателят В. Ц. В. от София е изготвил формално изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. В него не са формулирани конкретни въпроси, на които касационният състав да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл.280, ал.1 ГПК. Посочил е, че „в противоречие с практиката на ВКС решаващият съд само формално е изброил обществените критерии за справедливост, без да ги обсъди и съобрази със събраните по делото писмени и гласни доказателства”, т.е. въведено е оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение на съществено процесуално правило /чл.235, ал.2 ГПК?/, довело и до материална незаконосъобразност на постановения съдебен акт – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Излага съображение за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като за обосноваването му е приложил две съдебни решения, едното от които няма данни да е влязло в сила. Позовава се също така на хипозета на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като поддържа, че допускането на касационното обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касационно обжалване не трябва да се допуска поради следното:
Както се посочи, липсват материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В касационната жалба се съдържа общо позоваване на нормата, която регламентира начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ/. Представеното съдебно решение потвърждава последователната съдебна практика за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, което във всеки случай е конкретно и зависи от много фактори, но се стреми към удовлетворяване на общото изискването на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение, което след произнасянето на въззивния съд е намалено от 15 000 лева на 9 000 лева. В тази насока въззивният съд е изложил подробни, а не формални съображения за обстоятелствата, от които зависи размера на репарацията, а именно – продължителността на наказателстното преследване до произнасянето на окончателната оправдателна присъда / година и десет месеца/, взетата мярка за неодклонение „подписка” и начина, по който ищецът е понесъл несправедливо повдигнатото обвинение, настъпилото влошаване на здравето му и негово състояние към момента на постановяването на съдебното решение.
2. По жалбата на Апелативна прокуратура София:
Този касатор също не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в рамките на хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК. Развил е довод за материална незаконосъобразност на въззивното решение, която произтича от определения размер на обезщетението за неимуществени вреди – касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Представените съдебни решения, които трябва да се обсъдят в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, не обосновават твърдението му за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД, а тъкмо обратно – за последователна и единна практика по приложението на критерия „справедливост”, който във всеки случай се преценява от съда и зависи от много обстоятелства, основните от които са изяснени в т.11 на ППлВС №4/68г.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 179 от 26.03.2009 година по гр.д. N 884/2008 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.