О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 110
София, 27.11.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 547/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал.1 ,т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. срещу решение № 41 от 28.03.2008 г. по гр. д. № 156/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, VІ-2 състав решение от 19.11.2007 г. по гр. д. № 2110/2006 г. по предявените срещу „М” А. , гр. С. искове по чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, предвид служебната констатация на въззивния съд, че протоколът от последното съдебно заседание не е подписан от председателя на състава.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като твърди, че пропускът на председателя на първоинстанционния състав да подпише протокола от проведеното на 02.11.2007г. последно съдебно заседание по делото не води до порочност на решението, тъй като този пропуск може да бъде отстранен чрез последващото подписване на протокола.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. По съображенията, с които е обосновал неправилност на атакуваното решение, касаторът обосновава същевременно и допустимост на касационното обжалване, като счита, че въпросът за правното значение на липсата на подпис на председателя на състава върху съдебния протокол и начините за отстраняване на този порок е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация – “М” А. , гр. С. не заявява становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване на този акт не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Безспорно, формулираният от касатора процесуален въпрос за правните последици от неподписването на съдебния протокол от председателя на съдебния състав в случая се явява съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило извода на въззивния съд за неправилност на решението и необходимостта от връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Не може обаче да бъде споделено становището на касатора, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика по него, както и предвид неяснотата дали липсата на подпис от председателя на състава е отстраним порок и делото следва да бъде върнато на същия състав за отстраняване на пропуска. Твърдението на агенцията-касатор за липса на съдебна практика по поставения въпрос е напълно произволно. Точно обратното, налице е многобройна и непротиворечива практика на Върховен съд, според която само след като бъде подписан от председателя на състава протоколът от съдебното заседание придобива характеристиката на официален документ, удостоверяващ провеждането на заседанието и извършените в него процесуални действия, като липсата на подпис се приема за съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на постановеното решение и налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. В посочения смисъл са: решение № 159 по гр. д. № 578/1955г.; решение № 2* по гр. д. № 8875/1961 г.; решение № 2* по гр. д. № 1879/1964 г.; решение № 199 по гр. д. № 2920/1974 г.; решение № 790 по гр. д. № 567/1983 г. и др. Макар цитираната практика да не е актуална /т.е. от последните години/, същата следва да бъде съобразена, доколкото липсва необходимост от нейното изоставяне или промяна. Освен това, следва да се има предвид, че се касае за приложението на правна норма, която е достатъчно ясна и не предизвиква съмнение относно тълкуването й, в т. ч. и относно последиците от прилагането й.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр. д. № 156/2007 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 41 от 28.03.2008 г. по гр. д. № 156/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: