О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София 23.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 728/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, “А” О. от гр. В. е подал касационна жалба против решение № 102/13.06.2008 год. постановено по в. гр. д. № 138/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, като в подкрепа на твърдението се посочват решение № 2102/17.01.2003 год. по гр. д. № 2670/2001 год. на ВКС, ІV гр. о., решение № 1328/24.11.2000 год. по гр. д. № 108/2000 год. на ВКС V гр. о., и решение № 245/29.03.1999 г. по гр. д. № 643/98 г. на ВКС ІІ т. о.
Ответниците по касация – Л. и Д. Я. , чрез пълномощника си а. К, са подали отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявяват становище за неоснователност на жалбата и молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е оставил в сила решение № 437/29.11.07 год. по т. д. № 79/2006 год. на Варненския окръжен съд, с което се отхвърля иска на “А” О. от гр. В. против Л. и Д. Я. от Варна с правно основание чл. 26 ал. ІІ ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 02.10. 2002 год. по нот. акт № 1* т. ІV, рег. № 5* дело № 715/02, като сключен от лице което не е притежавало представителна власт, с оглед липсата на решение на общото събрание на съдружниците за продажба на недвижимия имот предхождащо упълномощаването, и иска с правно основание чл. 26 ал. І ЗЗД във вр. с чл. 40 ЗЗД за прогласяване на нищожносттта на същия договор като сключен във вреда на представляваното дружество.
По делото е установено от фактическа страна, че ищцовото дружество “А” О. от гр. В., представлявано от А. В. Б. и ответниците Л. Я. от Варна, на 02.10. 2002 год. са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот. акт № 1* т. ІV, рег. № 5* дело № 715/2002 год.
ВАС приема, че твърдението на ищеца, че договорът е нищожен съгласно чл. 26 ал. ІІ ЗЗД, тъй като е сключен от лице без представителна власт, поради невзето решение от общото събрание на дружеството, е останало недоказано. Прието е за установено, че ищецът е притежавал нотариално заверено пълномощно да представлява ищцовото дружество, и за сключване на процесната сделка е взето решение от общото събрание на “А” О. гр. В. на 20.09.2002 год., видно от приложения по делото протокол за проведено общо събрание, факт който е отбелязан и като документ, представен пред нотариуса при съставяне на нотариалния акт под № 6.
По отношение на евентуалния иск по чл. 26 ал. І ЗЗД във вр. с чл. 40 ЗЗД, въззивният съд приема, че представляващият дружеството не е действувал с цел да го увреди.становено е, че процесният имот първоначално е бил обявен за продажба при цена 120 000,00 долара, впоследствие намалена на 100 000,00 долара, а след преговори се е стигнало до цена от 70 000,00 долара, които са били заплатени на представляващия дружеството А. Б. , и това е установено от представената по делото разписка от 02.10.2002 г.
Горните безспорно установени по делото факти са мотивирали въззивния съд да приеме исковете за неоснователни, и тъй като е стигнал до същия правен извод до който е стигнал и първоинстанциония съд, решението на последния е оставено в сила.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него, че сделката е сключена от пълномощника на ищеца в рамките на предоставената му представителна власт и при взето от общото събрание на дружеството решение, както и че пълномощникът не е действувал във вреда на дружеството, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдът не е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС.
С решение № 2102/17.01.2003 год. по гр. д. № 2670/2001 год. на ВКС, ІV гр. о. се приема, че генералното пълномощно не е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот, а е нужно изрично упълномощаване за извършването й, с решение № 245/29.03.1999 г. по гр. д. № 643/98 г. на ВКС ІІ т. о. се приема, че договорът сключен от лица без представителна власт е нищожен, а не унищожаем, а с решение № 1328/24.11.2000 год. по гр. д. № 108/2000 год. на ВКС V гр. о. е прието, че ако при сключване на дадена сделка е уговорено получаването на безполезна за дружеството престация и при явно неизгодна за дружеството цена за същата, следва да се изследва въпроса дали управителят на дружеството не е действувал във вреда на представляваната от него страна по сделката.
От приетото от ВКС в горецитираните решения следва, че въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба, не е постановено в противоречие с тях, и затова не са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 102/13.06.2008 год. постановено по в. гр. д. № 138/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :