1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1100
ГР. София, 11.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.11.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №879/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Р. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/по гр.д. №9523/09 г. и по допускане на обжалването.
С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу С. Р. – неин баща, иск с пр. осн. чл.82, ал.2 от СК, отм.: ответникът да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно за исковия период на навършилата пълнолетие ищца, която не може да се издържа от доходите и имуществото си, учи във висше учебно заведение в редовния срок на обучение и е под 25 годишна възраст. Прието е, че издръжката в случая съставлява особено затруднение за родителя и не се дължи на осн. чл.82, ал.3 от СК, отм.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторката се позовава на т.2 и 3. Сочи, че материалноправният въпрос за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно дете, което продължава обучението си във висше училище и процесуалният – доколко и в какъв обем съдът следва да изпълнява задълженията си по чл.7, ал.1 от ГПК за разкриване истината в процеса, са от значение за спора, но и за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото, за да може всеки да реализира своите права и интереси в пълен обем. Принципно се позовава и на противоречива практика по аналогични дела за издръжка.
Въпросите са от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на това основание, според ТР №1/10 г. ОСГТК.
По първия от въпросите има дългогодишна и постоянна практика на съдилищата, вкл. на ВС, със задължителен и без задължителен характер – ППВС №5/70 г. Там е прието, че задължението на родителя да издържа пълнолетното си дете, при определените в закона условия, възниква само ако това не създава особено затруднение за него. Последното е обективна и конкретна предпоставка за всеки отделен случай – в настоящия е установено от ОС, че ответникът има безусловното задължение да издържа свое малолетно дете и доказан доход от около 500-600 лв. месечно. Други негови доходи и материални възможности с постоянен характер не са установени. Същевременно ищцата работи почасово с месечно възнаграждение от около 150 лв. Различните при всеки от случаите фактически предпоставки и конкретната им преценка не сочат на противоречиво разрешаване на споровете за издръжка по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
ОС е приел, че в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно предпоставките, на които се основава искът, за което съдът й е дал своевременно указания и възможност, но не го е сторила. Задължението на съда по чл.7, ал.1 от ГПК е изпълнено, когато от него са извършени служебно по съответния ред необходимите процесуални действия за движение и приключване на делото. С указанията си – според предвиденото в закона, но при зачитане и на диспозитивното начало по чл.6 от ГПК, съдът съдейства на страните за изясняване на делото. В случая конкретно нарушение на служебното начало / което не е ново в процеса/ страната не сочи, а общо се позовава на принципа по чл.7 от ГПК, с оглед извода на съда, че не е успяла да установи предпоставките за основателност на претенцията си, при разпределената й тежест на доказване. Нея съдът не може служебно да изменя, игнорира или изземва.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №9523/09 г. от 26.02.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: